Автомобилните компании създават нови модели автомобили. Те въвеждат различни иновации и отделят голямо внимание на дизайна.
Днес ще ви представя един от най-странните прототипи на известна марка автомобили, които могат скоро да се появят по пътищата.
ERinGo е електрически концептуален автомобил под формата на пръстен.
По средата на необичайната кола се намира голямо колело, а от двете му страни са разположени две колелета със среден размер.
Когато автомобилът се движи, тези колела помагат при завиване, а също така служат и за балансиране.
Роторната система и жироскопът в двуместната концепция помагат да се запази равновесието.

Едно изследване доказа, че термити действат като спирачка срещу нахлуването на пустините в степни райони на Южна Америка, Азия и Африка.
В термитниците се натрупват хранителни вещества и влага, които чрез подземни проходи обикалят наоколо и проникват в почвата. В резултат на това, в непосредствена близост до термитника е добре развита растителността и тази екосистема е много устойчива на засушаване.
Растителността около термитниците се съхранява по-дълго и изчезва по-бавно.
Поради факта, че термитите позволяват водата по-добре да проникне в почвата, растенията се развиват така, както ако е валял дъжд. Дори и при по-сурови условия, когато растителността изчезне, нейното възстановяване е по-лесно. Докато има термити, екосистемата има по-голям шанс да се възстанови.
Изследването е проведено на термити от рода Odontotermes, които отглеждат гъби в гнездата си, но резултатите могат да бъдат приложени и към други видове термити, които увеличават достъпността на ресурсите около домовете си.
Изследванията показват, че климатичните модели трябва по-пълно да отчитат такива организми като термитите, които сами създават свои собствени местообитания.

Обикновено хората посещават музеи, за да се насладят на шедьоврите на изкуството или да научат повече за историята. Но има и такива, които като ги посетите ще ви настъхнат космите на главата. Те съдържат съвсем реални неща и са били използвани според предназначението си, но изглеждат като елементи от филм на ужасите.
Днес ще ви разкажа за музея Дюпюитрен в Париж.
Експонатите в този парижки музей са реални примери за различни отклонения в медицината.
Музеят Дюпюитрен е бил открит през 1835 г. от известен парижки анатом и хурург, който е събрал колекция от неродени бебета с вродени заболявания и уродства, скелети и човешки органи.
Ужасната изложба съдържа повече от шест хиляди експоната, включващи буркани с деформирани части от човешко тяло, сиамски близнаци и бебе родило се с открити вътрешни органи.
Музеят показва восъчни модели на човешки глави със странни израстъци, заешки устни и вродени дефекти, които не могат да бъдат класифицирани.
Разбира се, има много стъклени буркани, в които плават увредени мозъци на пациенти. Те са добре запазени в спирт.
Този музей със сигурност няма да остави равнодушен и най-нечувствителния човек.

Ти порастваш, правиш кариера, създаваш семейство. Мислиш, че всичко си постигнал сам и все пак … идва момент, когато осъзнаваш, на колко много хора си задължен за успехите си.
Не става дума само за благодарност, а за това, че хората са свързани един със друг, те си взаимодействат.
Осъзнавайки това по друг начин започваш да гледаш на околните, на родителите, учителите….
Вероятно виждаш, че твоето поведение към хората около теб е модел на взаимоотношения, които си възприел от родителите си. Ти не веднъж си ги виждал как разговарят на улицата, в магазина, на бензиностанцията и неволно ги имитираш, но по свой начин.
И един ден осъзнаваш, че децата ти ще копират твоите действия. Ясно е, че и най-добрия родител, не винаги действа по правилния начин. Оправдавайки се с умора, недостиг на сили, болест, изключва дадено искане на детето или изобщо не му обръща внимание…., а после?
Такъв момент остава като неприятен спомен за детето през дългите години на съществуването му. То се мъчи да го забрави, но колкото е по-неприятен, толкова по-дълбоко се врязва в паметта му.
Как ли ще ни запомнят нашите деца?

Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.