Въпреки юношеските си години Вълчо взе да търси отговори на много въпроси, които го вълнуваха. Ровеше се в книги и справочници, посещаваше различни сайтове, а след това дълго разсъждаваше над това, което бе открил.

Понякога излизаше по високите скали застрашително надвесили над селото, в което живееше, търсейки опора на своята непокорна мисъл.

Той имаше широки интереси. Вълнуващите го теми бяха от различен характер. Сред бележките, които си водеше, можеха да се открият някои учудващи занимания.

Например не малък бе интерес му към подреждането на музикалните инструменти в оркестъра. В скица бе отбелязал къде се поставят струнните, духовите и духовите инструменти, но много по-интересно разсъждение бе записано под тази подредба.

„Подобен ред трябва да има и в нашият обществено политически живот. Именно тогава ще има единство и хармоничност в симфонията на общението между хората.

Ако диригентът, ръководителят на страна, фирма, учреждение, не си е на мястото или няма добра акустика, се получава дисхармония.

Обществото се раздробява на партии, класи и сдружения и хората се наежват едни срещу други“.

Веднъж с приятеля си Асен разговаряха на тема: Как може да се преустрои нашият нерадостен живот?

– Трябва да използваме нови източници на енергия, – настояваше Асен.

– Сегашните имат ограничено въздействие, – не се съгласяваше Вълчо. – Те само загрозяват и тровят природата.

– Новите източници на енергия трябва да са непрекъснато възвръщаеми, – не се предаваше Асен, – като тоновете отпадъци, водата в реките, моретата и океаните, като вятърът , приливите и отливите.

– Но милиардите, вложени от корпорациите в нефтената промишленост, в газодобива, фармацията, уранодобова, …., – нервно повдигаше ръце Вълчо, – вадят от равновесие човечеството.

– Е, да – съгласи се Асен, – всичко това ни обрича на войни….

– И към самоунищожение, – допълни Вълчо. – Това води към хаос и взаимно изтребление.

Така растеше будният младеж, търсещ изход за загниващото общество, в което живееше. Идеи не липсваха, но ако нямаше подкрепа, тези и други подобни разсъждения ще потънат в примирилото се мнозинство.

В САЩ президентът се избира не пряко от народа, а от така наречената избирателната колегия.

Броят на избирателите в даден щата е равен на броя на неговите представители в Конгреса, зависещи от числеността на населението.

Всеки гражданин има право да даде своя глас. След това всеки щат определя своя победите и всички избиратели от този щат гласуват за него на принципа „победителят получава всичко“.

Поради тази система три пъти в историята президент е станал кандидат, който не е събрал мнозинство от народния вот.

Последният такъв случай е станал през 2000 г., когато за президент е избран Джордж Буш младши.

Теоретично при екстремални значение на всички показатели човек може да спечели изборите, набирайки само 22% от народния вот.

Има хора целунати от Бога, които могат да направят мнозина щастливи, но това може да го направи всеки човек, макар и само за един такъв. Понякога това може да отнеме цял живот. Но има хора, които дори не се и опитват да направят подобно нещо, те мислят само за себе си. Мнозинството не носи щастие, защото то не знае как да го направи.

Може би, за да направите някого щастлив, ви е необходима цел?!

Целта е нещо крайно. Тя е резултат, очаквана изгода.

Не става въпрос за щастие целящо придобиване на нещо. Не ви ли се е случвало да сте радостен и щастлив и да искате всички хора да се чувстват така около вас?

Всеки в този свят иска да бъде щастлив и има право на това. Но няма по-голямо щастие от това да зарадваш другите, да ги ощастливиш.

Веднъж група ученици помолили еди отшелник да им предаде урок разкриващ дълбока мъдрост.
Той се съгласил и ги помолил да уловат няколко паяка.
Хванатите паяци отшелникът пуснал в пещерата си. След няколко дена всичко било покрито с паяжини изтъкани вертикално.
След известно време в ъгъла на пещерата той видял паяжина, която била хоризонтална.
Отшелникът повикал учениците си и им показал паяжината.
– Запомнете, под ударите на житейските ситуации оцелява само този, който не следва сляпо традициите и обичаите, – казал отшелникът, – а търси творчески решения и слуша съветите на сърцето си, дори и да се различават от тези на мнозинството.