Днес науката потвърждава това, което Библията е учила много отдавна, че между съзнанието и тялото на човека съществува тясна връзка.
Но съществува тясна връзка между психическото и физическо здраве, от една страна, и нашето духовно здраве от друга.
Чувството за вина, страх, завист, огорчение, вътрешна празнота, бягство от реалността, тези и безбройно много други проблеми са болест на духа, пораждащи се от заразата на греха. Те подобно на отрова, унищожават нашата душа и тяло.
Когато Христос влезе в живота ни, Той ни избавя от вината, освобождава ни от страховете, дава ни любов към ближния, разкрива ни смисъла на живота.
Неговата радост и мир неутрализират отровата на греха, донасят ни емоционално и физическо изцеление.
Означава ли това, че нашите емоционални и физически разстройства ще изчезнат напълно? Не е задължително. Но подобно на чист източник, сърдечният мир от Бога очиства и освежава душата и тялото.

Няколко месеца след терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001, психиатри отбелязали, че продължавали да идват хората, които живеели на хиляди километри от мястото на трагичните събития, защото не могли да спя добре, буквално страхът ги парализирал. Ние живеем в свят, в който цари страх, тревога и безпокойство.
Как да преодолеем страха? След като Исус умря, учениците му трепереха от страх, криейки се зад заключени врати и изтощени от съмнение и отчаяние. Но изведнъж се появи пред тях живият Господ, с думи, които разпръснаха всички страхове: „Мир вам!“
Страхът се преодолява чрез вяра в живия Господ.
Отговор на страховете в обществото лежи в общата ни вяра в живия Господ. Отговор на национални и международни конфликти, и страховете е в познаването на Този, Който живее до вечни векове. Ние не се покланят на един мъртъв Христос. Ние се покланяме на възкръсналия Христос, който разруши силата на греха, смъртта и ада. От какво ще се боим тогава?

Колко е жалко, че много хора могат да бъдат щастливи само, когато външни обстоятелства са благополучни. Докато живота им е в пълна безопасност, те са напълно доволни. Но когато ги порази болест, разтроят се взаимоотношения им с другите или ги обхванат хиляди неочаквани тревоги, тяхното щастие се стопява и изчезва.
Има един източник, който никога не мени силата си. Може да бушуват разливи, но Той си оставал същия. Може да настъпи дълга лятна суша, но Той не пресъхва. Неговото течение е постоянно, надежно и безкрайно.
Такъв мир, който бихме искали да имаме в сърцето си, е този мир, който ни обещава Исус, ако Му се доверим: “ …. водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот…. мир ви давам.“
Ще дойдеш ли към неизчерпаемият източник – Христос? Ще идваш ли при Него всеки ден?

Живели някога мъж и жена. Когато били млади, живеели добре и никога не се карали. Но остарели започнали много често да спорят и така започнали кавгите.
Старицата започнала да тъси начин, как да се погоди с остарелия си съпруг и двамата да заживеят в мир и разбирателство.
Отишла при съседката си и ѝ споделила болката си.
– Мога да ти помогна, – казала съседката. – Имам тук една вълшебна вода. Когато старецът ти започне да крещи, ти си пийни малко от нея, но не я гълтай и я дръж в устата си, докато той се успокои. И всичко ще бъде наред.
И тя дала на старицата бутилка пълна с вълшебната вода. И жената се запътила към дома си.
Едва прекрачила прага и старецът започнал да крещи:
– Къде беше? Какво прави? Трябваше отдавна да сложиш самовар, за да пием чай, а теб те няма!
Старицата искала да му отговори, но си спомнила за съвета на съседката и пийнала вода от бутилката, без да я поглъща. Старецът забелязъл, че жена му не отговаря и млъкнал.
Зарадвала се жената: „Изглежда, тази вода наистина е вълшебна!“
Прибрала бутилката с вълшената вода и станала да сложи самовара.
– Какво само тракаш там! – разкрещял се старикът. – Един самовар не можеш да сложиш!
Старицата искала да го навика яко, но си спомнила за водата и отново отпила от нея. Старецът видял, че жена му нищо не казала, изненадал се и замълчал.
От тогава престанали да се карат. Щом старецът се разкрещавал, тя пийвала от вълшебната водица и наставал мир.
Ей, изглежда тази вода наистина е била вълшебна?!

Когато източник на нашата вяра е Исус Христос, тя не може да се опише с никакви думи. Тогава ние се радваме с „неизказана и преславна радост“.
Истинският отговор за депресиите и кавгите в света е Христос. Той може да ни избави от унинието и обезсърчението и да ни дари с оптимизъм и надежда.
Твърдата ни вяра в Христос ни води до хармония с Бога, дава ни радост, мир и добро настроение.
Защо?
Защото Той ни обича и нищо не може „да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“.
Ако ние напълно му се доверим, в сърцето ни няма да има място за тъга.
Нека твоето сърце бъде изпълнено с радост и оптимизъм!