Недьо беше нервен. Бе останал без работа и се чудеше какво да прави. Беше му омръзнало да стои в социалните мрежи. Ако потърсеше филм да гледа попадаше все на гледан. Не обичаше да чете, а да се разходи навън не бе по вкуса му.

– В динамичния свят, в който живеем, пълен с информация, развлечения, стремеж за развитие, често тихото време идва нежелано, – поклати глава той. – Дори ни създава напрежение. С какво да запълня тази тишина?

– В стремежа си да оправдаем всяка минута, започваме да изпитваме безпокойство от това, че не сме заети, – подкрепи го брат му Калин.

– Има и момент на прекалено високо напрежение, когато пък си търсим свободно време, – отбеляза Недьо.

– Исус е нашата почивка, – изкашля се дядо им.

– Какъв Исус? Някакъв бизнесмен ли е, който дава възможност за разнообразие и разсейва скуката? – попита Недьо.

Калин като по-голям беше слушал обясненията на дядо си за Спасителят Исус Христос. Той се усмихна и разказа всичко, което бе научил от дядо си:

– Той е Божият Син, Месията, който дойде на земята, за да ни спаси чрез Своята смърт и възкресение, предлагайки прошка на греховете ни и вечен живот на всички, които вярват в Него.

Старецът одобри казаното:

– Добре си запомнил всичко, което ти казах. Истинската почивка идва от време, прекарано с Бога.

А брат му добави:

– Това не е време, в което се оглеждаме за нещо, което още трябва да направим или очакваме кога ще свърши, а просто го изживяваме пълноценно в Неговото присъствие.

Румен седеше на пейката в парка. Деца си играеха на автобусната спирка.

Дойде автобуса. Едно малко момче се мъчеше да се качи в него, като трескаво се опитваше да оправи връзките на обувките си.

Със всяка следваща минута момчето ставаше все по-тревожно.

Но … стана твърде късно. Вратите на автобуса се затвориха.

Момчето се разплака. То отчаяно погледна към Румен и попита:

– Можеш ли да развързваш възли?

Само ако беше погледнал нагоре и бе извикал:

– Помощ!

Кой щеше да се появи? Кой щеше да му се притече на помощ?

Не Румен, а Исус.

И когато го попиташе:

– Развързваш ли възли?

Той щеше да му се усмихне и да каже кротко:

– Да.

Катя седеше на верандата. Тя четеше Библията.

Внезапно Катя вдигна поглед и го насочи към облаците, които идваха от планината.

– Каква красота! – възкликна тя.

Сърцето ѝ се изпълни с Божията любов и тя се остави да я облее изцяло.

В тази минута на пълна тишина, Катя не се сети изобщо за интернет, което преди се смяташе за невъзможно.

Обикновено публикуваше бързо „Бог е добър“ ако е усетила Неговото присъствие в този ден.

Дори не помести снимки на нещата, които я бяха развълнували в мрежата, като цвете в близък план или дъждовна капка върху листо.

Цели двадесет минути тя се наслаждаваше на Божието творение в пълна тишина, без мисъл за изява в Facebook или Instagram.

Повечето хора са склонни да пропускат по-тихите моменти, когато Духът им говори.

Любо имаше дванадесет местна кола, с която превозваше пътници.

По време на ограниченията около епидемия, която бе плъзнала по целия свят, доходите му секнаха.

Когато всичко свърши и той отново можеше да кара хора, си каза:

– Сега ще си наваксам.

Този ден той забеляза Тони, който седеше на пейката и бе много притеснен.

– Всяка минута е от значение, – каза си Любо, – колкото повече пътници, толкова повече пари.

Нещо го зачовърка отвътре.

– Човекът има нужда от помощ. Мога ли да го подмина? Ами ако аз изпадна в подобно положение …

Любо слезе от колата, отиде до Тони и изслуша болката му.

Успокои го и дори му помогна с пари. Бяха последните му, но Тони бе в голяма нужда.

В същия ден, Любо имаше много пътници. Изкара доста пари. Това, което даде на Тони, не само му се върна, но се утрои.

– Верен е Бог, – усмихна се Любо. – Моите нужди са Негова грижа. Само трябва да го следвам.

Все едно вятър премина покрай Иван. Това бе Петър, който постоянно тичаше за нещо на някъде.

Иван извика:

– Петре, нямали да поспреш за минута и да забавиш малко живота си?

Продължавайки бързо да напредва към следващата цел, Петър отговори бързо:

– Имам толкова много работа за вършене. Ако спра, кой ще ми я свърши?

– Почакай, – провикна се Иван, – какво направи Исус в последната събота от живота си?

Внезапно Петър спря, замисли се и бавно каза:

– В нито едно от Евангелията не се споменава за това.

– Аха, изглежда, че Исус беше тих през този ден, – усмихна се предизвикателно Иван.

Петър разтърси глава и попита:

– Искаш да ми кажеш, че след като остава една седмица живот, Исус е спазвал съботата? Или че Исус е смятал поклонението за по-важно от работата?

– Точно това искам да ти кажа, – спокойно поде Иван. – Ако Исус намери време да спре бързането и да седне в тишината, мислите ли, че и ти би могъл да направиш същото?

– Той е могъл, нали е Божия Син, но не и аз. Имам прекалено много работа за вършене.

И ускори ход нататък.

Гласът на Иван го догони:

– Ако беше поспрял за малко с Него, дали нямаше да свършиш много повече, отколкото си очаквал?

Но остана без отговор, защото Петър бе отлетял да върши работите си.