Какво ви тревожи и не ви дава спокойствие? Навярно ще кажете: „Нищо“.
Но всеки от нас има нещо, което го тревожи, не му дава мира. Обикновено това са мислите за настоящето и най-вече за миналото, в което се осъждаме и не можем да си простим.
Единственото, от което трябва да се боим е Бог. Нужно е да осъзнаем Неговото присъствие.
Майката винаги присъства в съзнанието на детето си, дори и когато то не мисли специално за нея. Така трябва и ние да живеем, да се движим и да съществуваме в Бога.
Ако Бог е винаги с нас навсякъде, в нас не може да проникне нищо, нито безпокойство, нито мъка, нито вълнения…. Осъзнавайки това разбираме, защо Нащият Баща толкова сериозно говори за греха на безпокойството и опасенията.
Как може да не Му се доверяваме, когато Той ни е оградил отвсякъде? Ако Бог е навсякъде с нас, ние имаме надеждна броня срещу всички атаки на врага.
В скръб, в недоразумение, при клевета, във всяко подобно нещо, ако нашият живот е скрит с Христос в Бога, Той ще ни пази. Ние сами се лишаваме от това чудно откровение, а трябва непрестанно да общуваме с Бога.
„Бог е нам прибежище“  и нищо не може да проникне през тези стени, ако ние сами не позволим това.

Попитали един мъдрец:
– Защо хората, дори цели народи повтарят една и съща грешка?
Мъдрецът отговорил:
– Защото и аз самият, предпочитам да уча другите, а не да се уча. Всяко поколение е убедено, че е по-умно от предишното и лесно няма да ги подведат! Защо е необходимо да се интересуват от миналото, ограничавайки се в нещата днес? Животът е сега и трябва да се живее! И се получава така, че никой не помни миналото. А когато то се завръща, го приемат за в бъдеще и повтарят глупостта на предците си.

Британската художничка Беки Ридсдел се интересува от  различни видове изкуства и занаяти. В последно време тя се е заинтересувала от керамиката и всичко свързано с нея. Така се е появила и новата й серия от изделия.
Беки Ридсдел не просто изработва керамика, а буквално й прави дисекция.
За да направите това, използва реални хирургически инструменти: скоби, скалпели, игли и други неща.
Историята за производството на костен порцелан идва далеч назад от миналото.
Майсторката ни показва какво се крие под гланцовата повърхност с рисунки.
Тя използва чаши, чинии и кани от костен порцелан, за да открие на зрителя вътрешен свят на тези изделия.

– Дори ако узнаеш, няма да ревнуваш?
– Да ревнувам? По каква причина?
– А какво ще стане, ако аз си мисля за някоя жена от моето минало и тя се намира до теб? Няма ли да се безпокоиш, че мога да си тръгна от теб и да отида при нея? Няма ли да ти е тежко?
– Не.
– Предполагам, че не ме обичаш тогава.
– Любов и ревност. Ти не разбираш, за какво говориш. Любовта няма нищо общо с ревността и страха от загубата. Аз те обичам, но ако искаш да си тръгнеш, защото не можеш да забравиш другата жена, това ще бъде добре, но поне ще знам истината. Защото ако останеш, това означава да ме лъжеш. Ако ти си тръгнеш, приемам, че така е трябвало да стане. Защото ако останеш ще заемеш мястото на този, който е подходящ за мен. Този, който ще дойде при мен и няма да си тръгне и да ме изостави. Няма за какво да се безпокоя. Всичко съдейства за добро.
– Странна е любовта ти… Ти не умееш да се привързваш, затова и не ревнуваш…
– Ти все още не разбираш това, за което говориш. Любовта няма нищо общо с привързаността. Да се привързваш към някого и да го ревнуваш, означава, че не обичаш себе си. Считаш себе си по-лош от другите. Смяташ, че такъв като теб никой няма да обича. Сравняваш се. Но ти не можеш да се сравняваш с другите. Ти си си ти. Ти имаш свой живот. Това е дар. Не го губи като се сравняваш с другите. Това е подвеждащо. Гледай внимателно, преценявай и няма да сгрешиш.

И като сравняваше своя живот с живота на баща си, той си казваше, че баща му е живял по-справедливо и по-праведно, защото не се е стремял към много радости, а се е задоволявал само с оная, която иде от земята: от нивите и пасбищата, от лесовете и реките.
За разлика от него той се беше полакомил за радостите, които предлагаше среброто и от другар на хората се беше превърнал на техен суров заповедник и съдник.
А такъв човек, колкото и да е справедлив, все ще се търкулне понякога по нанадолнището на свои си предпочитания и страсти и непременно ще сгреши.
И съдникът, колкото и праведно да съди, ще се подведе някой път по невярна следа, ще послуша някого, когото тачи, и ще издаде неправа присъда.
Тръгне ли човек на лов за много радости, той неминуемо навлиза в гъста гора, където здравият път се редува с коварно тресавище и веселите поляни, с неизброден и лют храсталак.
И колкото повече мислеше за живота на баща си, за неговите ясни пътеки, толкова повече окайваше своя, но да се върне назад, към онова минало не можеше.
Човек не мисли за вино, докато не усети веднъж магията му в кръвта си. Усети ли веднъж тази магия, той ще се радва, като го има на трапезата си, и ще тъгува, когато му липсва.