Бактериофагите са много древна група вируси. Те са там, където има бактерии, с които те се хранят. И когато има храна, те се размножават с космическа скорост.. Действат като вълци в гората, където има много зайци.

Те са милиарди видове и тяхното разнообразие многократно покрива широкия спектър от останалата част от живота на Земята.

Един вълк е един вид бактереофаг. Трудно можем да си представим гората, където такива хищници са трилиони. Именно в това се състои сложността и трудността.

Много е трудно да се намери, един единственият вид на фаг, с който може да се проведе антимикробна терапия. Това е като да се познае, от първият опит кодирането на банков трезор.

Опростено фагите работят така. Проникват в жертвата си със свой геном и заразявайки бактерията с него. Бактерията започва да копира фаги и загива. При това микрофлората на болния се запазва, което е много важно за бързото възстановяване на здравето на болния.

Това е многообещаваща технология, в която се редактират гените CRISPR-Cas , създадена въз основа на защита на бактериите от фагите.
Проучването на фаготерапия започва в началото на XX век при лечението на френските войници от дизентерия от микробиолога Феликс Дерел. С помощта на фагите, той правел различни лекарства за простуда и диария.
Работите по изучаване на фагите били практически спрени след изобретяването на пеницилина.

Чесънът действа като имуностимулант. Увеличава производството на белите кръвни клетки, унищожава бактерии и вируси.

Тази полезна микрофлора на стомашно-чревния тракт не се инхибира. Чесънът съдържа ароматно етерично масло, което включва алицин, който е естествен антибиотик.

Това вещество в комплект с почти 400 други активни компоненти, осигурява ползата на чесъна за имунитета.

Алицинът е отговорен за силната миризма на растението, която изчезва при термична обработка.

Ако чесънът е приготвен във форма, която няма специфичния мирис, то нейната ценност за имунитета значително е намаляла.

Боровата кора е екологичен материал с естествен произход. Тя не е застрашена от вредители. Не съдържа патогенни бактерии, бои и примеси.

Добре смляна боровата кора предпазва почвата от изпаряване, предотвратява температурните колебания, защитава от развитието на плевели.

Тъй като боровата кора предпазва повърхностността на почвата от размиване и я защитава от развитие на болестотворни бактерии и вируси, това значително облекчава грижата за растенията. Освен това тя е много по-дълготрайна от дървесните стърготини. Ако я сравним с другите видове органични торове, боровата кора гние по-бавно.

Предимства при използването ѝ:

Тя предпазва от плевели и подтиска растежа им.

Чрез нея почвата остава рохкава и влажна.

Повишава се добива от засетите растения.

Тя съхранява и стимулира полезната микрофлора в кореновата система.

Защитава растенията от вредители.

Може да се използва за 3-5 години.

Предотвратява размиването на почвата и образуването на локви.

Възпрепятства проникването на прах.

Родината на киселото мляко е България.

Микрофлората на българското кисело мляко за първи път е изследвана от българския студент по медицина Стамен Григоров в Женева през 1905 г.

Най-големият популяризатор на киселото мляко е компанията Данон.

В Русия през 20-те години на 20 век киселото мляко се е продавало по аптеките като лекарствено средство под името „ягурт“.

Кухните на Исландия и Гърция също имат свои рецепти за получаване на кисели млека, но по консистенция те наподобяват меко сирене.

Първото плодово мляко е изобретено в Чехия.

Например, в САЩ антибиотици често се предписват на деца под 10 години.
Учените твърдят, че антибиотиците увеличават риска от затлъстяване в детска възраст и ювенилен артрит.
При проучването се взимали малки дози антибиотици и експериментите се провеждали с животни.
Ето защо, този път с гризачите били проведени три кратки курса с антибиотици – амоксицилин, тилозинова или двете лекарства едновременно.
Дозите са били близки до реалните, които детето получава през първите 2 години от живота си. Имало и контролна група. В изследваната група, независимо от типа вземани антибиотици, освен наддаване на тегло се наблюдавало и увеличение на размера на костите.
Освен това антибиотици нарушили чревната микрофлора и броя на активните гени, свързани с метаболитните функции.
Тилозинът най-силно влияел от всички други на развитието на бактерии в червата. Колкото повече оздравителни курсове се провеждат, толкова е по-силен ефекта.
Освен това микрофлората е загубила способността си бързо да се приспособява към измененията на средата, причинени от промяната на храната.
Понякога на микрофлората са били необходими два седмица вместо 1 ден, като в контролна група, за да се адаптира към мастна диета.