Преди много години, когато светът бил още млад, през прерията текла живописна река. В нея се въдело голямо количество риба, а водата била чиста и сладка. Всички животни идвали тук на водопой.
Гигантски лос чул за реката и веднага дошъл да пие вода от нея. Но той пил толкова много вода, че скоро реката намаляла.
Бобрите се обезпокоили. Скоро нивото на водата спаднала близо до бентовете им. Ако така продължават нещата, скоро домовете им ще се разрушат.
Ондатрите също се развълнували. Какво ще стане с тях, ако реката пресъхне? Къде ще живеят?
Но най-много от всички се изплашили рибите. Другите животни могат да живеят и на сушата, ако водата съвсем изчезне, а те къде ще отидат?
Всички животни се опитвали да измислат начин, как да изгонят лоса от реката, но той бил толкова голям, че те не можели да му сторят нищо. Дори мечката се страхувала от него.
Накрая мухата казала, че ще ги избави от лоса. Всички животни започнали да й се присмиват и да я дразнят. Как може такава малка муха да изплаши такъв гигантски лос? Мухата нищо не казала, но на следващия ден, когато се появил лоса, тя пристъпила към действие.
Кацнала на предния крак на лоса и силно го ухапала. Лосът започнал да подскача и след всеки скок се получавала вдлъбнатина в земята, в която се събирала вода. Мухата прелетяла над гърба му и безжалостно започнала да го хапе навсякъде, докато той не изпаднал в ярост. Той се мятал по брега на реката, трескал главата си, удрял с крака в земята, издавал хрипливи звуци и сумтял, но не могъл да се избави от досадната муха.
Накрая лосът избягал надалеч и не се върнал вече при реката.
А мухата мила много доволна и горда със себе си.
Нека всички са наясно, че и малкият може да победи големия, ако има глава на раменете си.

Той отиваше все по-далеч, търсейки приключения, които винаги го удивяваха. Много от дните бяха съвсем безцветни, други изобилствуваха от събития.
Неочакваното винаги е било отличителна черта на ловуването, както и негова неотменна прелест. Един ден той отиде далеч зад хребета, в съвсем друга посока, и мина през широката горска поляна, където лежеше поваленият ствол на огромната липа. Нейните размери го поразиха. Той отмина поляната и се упъти към езерото, което беше на около миля на запад, но след двадесетина минути изведнъж спря.
Погледът му падна върху огромно черно животно, покачило се на десетина сантиметра от земята на разклонения ствол на една ела. Мечка! Най-сетне! Ето го изпитанието на нервите, което беше очаквал през цялото лято.
Отдавна се чудеше как щеше да се държи при подобно изпитание! Стоеше като вкаменен. Дясната му ръка се плъзна в джоба, извади три-четири едри сачми, които носеше за спешни случаи, изсипа ги върху поставените вече в цевта дребни сачми и втикна тампонче, за да не се изръсят.
Мечката стоеше все така неподвижно и младежът не можеше да види главата й, но сега започна да я изучава внимателно. Не беше голяма, напротив малка, да, много малка, истинско меченце.
Меченце! Това означаваше, че наблизо се намира и майката. Той се озърна уплашено и като не видя никой, освен малкото мече, насочи пушката и стреля.
За негова най-голяма изненада животното тупна мъртво на земята. Оказа се, че не е мечка, а огромен таралеж. Заразглежда го с удивление и съжаление, защото нямаше никакво желание да убива подобно безобидно същество.
Откри върху странното му лице две-три дълбоки драскотини, които доказваха, че той не е бил единственият му неприятел.
Реши да си върви, но забеляза кръв по панталоните си, а след това откри, че лявата му ръка кърви. Беше се наранил сериозно от бодлите на животното, без сам да забележи как.

В една гора след загубата на едно сражение, всички животни се събрали на съвещание. Всички говорили едновременно без да се изслушват. Оплаквали се един от друг и хвърляли вината на съседа. Викали, спорили… Само порът оставал спокоен.
До сега той не бил избиран в правителството, не е участвал в боеве, в партизанлък не се е месил. Гордеел се, че има неопетнено минало. За това смело започнал:
– Разрешете ми сега, когато сме поразени, да определя, кой е виновен! До сега не сме имали достоен водач. Свикнали сме да сме в окови. Робуваме на предразсъдъци. Не даваме короната на тези, които ще я носят заслужено. От избраниците си искаме да са хищни по рождение, да са накачулени с рога, гледаме какво е социалното им положение…. Вижте кой ни предвожда до сега! Министър председател е лъвът, самата ярост. Съветник му е зубърът, оглупял от старост. А останалите… Мечката едва фъфли думите. Леопарда е глупав и има празна глава. А вълкът като военен, кого преследва? Безобидните агнета. За кума Лиса да си премълча, че колкото кокошарници е обиколила, толкова…. Какво да се прави пада си по рушвета. Глиганът само мечтае да трупа жълъди и да копае за другите ями. Ами магарето, то е шута на групата.
Изведнъж всички разбрали, че се е намерил спасител. Сложили му корона и викнали:
– Да живее порът!
Но той се уплашил от тези викове и се мушнал в дупката си, застига ли го присмехи и обиди.
Да, от него бил станал добър вожд, ако не беше пор.

Една мечка помагала на един сиромах да си изкарва хляба. За целта тя играела пред насъбралата се тълпа, а после стопанина минавал с шапката си и събирал подхвърлените от хората монети.
Една маймуна видяла мечката и рекла:
– Когато вървиш на задните си лапи, много се кривиш.
Мечката се засегнала:
– Какво говориш? На подигравки съм сита. Какво те интересува как ходя и дали съм красива на вид?
В разговора се намесила и свинята:
– Харесваш ми. До сега не съм видяла по-добър танцьор от теб.
Мечката, навела глава и млъкнала. Но после смирено казала:
– Това, че маймуната не ме одобрява не е беда, но щом свинята ме хвали, това означава, че танцувам много зле.
Лошо е, когато не те хвали мъдрец, но е по-зле, когато те хвали глупак

Службата по охрана на дивата природа в щата Колорадо, трябвало да свали от дърво кафява мечка. Тя дошла в град Боулдер след зимния си сън да търси храна.
На всички уговорки да слезе от дървото мечката отговорила с „решително“ мълчание. Така че, на природозащитниците са наложило да използват стрели със сънотворно.
Възрастния самец, тежащ 100 кг, получил две стрели и след няколко минути грациозно се приземил върху мека подложка, където окончателно заспал.
След това бил преместен в клетка и го закарали обратно в гората.