Спасител

В една гора след загубата на едно сражение, всички животни се събрали на съвещание. Всички говорили едновременно без да се изслушват. Оплаквали се един от друг и хвърляли вината на съседа. Викали, спорили… Само порът оставал спокоен.
До сега той не бил избиран в правителството, не е участвал в боеве, в партизанлък не се е месил. Гордеел се, че има неопетнено минало. За това смело започнал:
– Разрешете ми сега, когато сме поразени, да определя, кой е виновен! До сега не сме имали достоен водач. Свикнали сме да сме в окови. Робуваме на предразсъдъци. Не даваме короната на тези, които ще я носят заслужено. От избраниците си искаме да са хищни по рождение, да са накачулени с рога, гледаме какво е социалното им положение…. Вижте кой ни предвожда до сега! Министър председател е лъвът, самата ярост. Съветник му е зубърът, оглупял от старост. А останалите… Мечката едва фъфли думите. Леопарда е глупав и има празна глава. А вълкът като военен, кого преследва? Безобидните агнета. За кума Лиса да си премълча, че колкото кокошарници е обиколила, толкова…. Какво да се прави пада си по рушвета. Глиганът само мечтае да трупа жълъди и да копае за другите ями. Ами магарето, то е шута на групата.
Изведнъж всички разбрали, че се е намерил спасител. Сложили му корона и викнали:
– Да живее порът!
Но той се уплашил от тези викове и се мушнал в дупката си, застига ли го присмехи и обиди.
Да, от него бил станал добър вожд, ако не беше пор.