Мой приятел дълго ме убеждаваше да отида на неговите сбирки, които организираше в дома си. Темите, които разгледаше бяха свързани с „уникалните методи да спечелиш повече пари“. Омръзнаха ми натякванията му при всяка наша среща и за това се съгласих.
Един ден взех 9 годишната си дъщеря и отидох.
Очакванията ми напълно се потвърдиха. Той въодушевено говореше за мрежов маркетинг, като непрекъснато задаваше въпроси от рода на : „Бихте ли използвали друг перилен препарат, ако ви харесва този, който използвате?…..“
Усилията му изглеждаха напразни, защото аудиторията вяло реагираше.
Изведнъж той погледна дъщеря ми и хитро се усмихна:
– Пепи, какво би избрала милион лева или лев, който се удвоява всеки ден в продължение на месец.
Тя невъзмутимо отговори:
– Разбира се удвояващият се лев.
Приятелят ми притеснен, че се е сринал ефектния му номер, от глупавия отговор на детето, продължи с почти съскащ тон.
– А защо, избра това, мило дете?
Тя продължи спокойно, като го гледаше право в очите:
– Защото на всеки глупак е ясно, че 2 на степен 29 е много повече от милион….
Приятелят ми онемя, а детето продължи с поучителен тон:
– Това се нарича прогресивна система за изчисляване на печалбата
Приятелят ми дойде на себе си едва след пет минути. Той завърши лекцията набързо и доста неуверено, а към детето повече не погледна………

54-годишната американка Карен Мърдок е щастлива собственичка на най-умния кон в света. Той знае как да седи и да донася пръчка, като куче. Познава числата до 19 и брои по команда.
Преди 10 години, той участвал в състезания, но нямал особен успех. Бившите собственици нацяло престанали да се грижат за него. Той станал кожа и кости, но изведнъж се появила Карен и го взела в дома си.
Тя много обичала конната езда и искала да участва в състезание. Още от пръв поглед Карен разбрала, че пред нея стои умен кон. На него му било по-лесно да заобиколи, отколкото да прескочи бариерата. Жената разбрала, че коня не е за състезания и започнала да го обучава с команди за кучета.
Конят можел дота дълго да се концентрира, над това, което му се говорело. За това той лесно научил командите: „Ела при мен“, „Седни“, „Дръж“.
Можел да се задържа и на задните си крака. Използвайки метода на повторенията, Карен научила коня да различава фигурите и цифрите.
В резултата на това 19 годишният кон бил вписан в книгата на Гинес за най-голям брой разпознати числа.
Съпругът на Карен и нейната 37 годишна дъщеря горещо подкрепят дружбата й с коня. Те също много го харесат и обичат.

До 1873 г. японското деление на деня по часове се отличавало от това на запад.

В Япония денят традиционно се е делил на еднакъв брой часове. Това ставало по особен метод в зависимост от годишните времена.

Денят се разделял така: от изгрев до залез слънце и от залез до изгрев, всяка от тези части съдържала шест часа.

По този начин, летните дни били много по-дълги от зимните, а нощните – обратно.

През 16 век японски майстор се научил да прави часовници, използвайки донасяните му от западните търговци.

Той измислил как да адаптира равномерния европейски циферблат към менящия се японски. Съответната настройка се осъществявала не автоматично, а ръчно.

Чак през 1873 г. японското правителство утвърдило в страната грегорианския календар и заедно с него еднаквото разпределение на деня.

Скорошен пробив в съвременната технология довел до развитието на нов метод за отстраняване на солта от морската вода.
„Хората умират поради липсата на прясна вода. И те ще продължат да го правят, докато не се случва някакъв пробив, който, надяваме се, е направила нашата технология „, заяви Тони Фрадакас, основател и главен изпълнителен директор на Okeanos Technologies, чиято основна мисия е разработването на авангардни технологии за обезсоляване.

Ние имаме ограничени запаси от прясна вода на Земята. Един от начините да се справим с нарастващото търсене на вода е създаването на технология за обезсоляване на морската вода, която да я направим достъпна, лесно получаема и икономически изгодна суровина.

Наличието на един прост и ефективен начин за трансформиране на морска или друга солена вода в чиста, свежа, питейна вода може да ви избави от смърт, и да подобри живота в много части на света.

В науката има много методи за обезсоляване на морската вода, но за да ги изпълните се изискват много пари и енергия, с която на много места просто не разполагат.

Благодарение на работата на химици от Университета на Тексас в Остин и Университета в Марбург в Германия, се разработват обещаващи нови технологии за предоставяне на прясна вода, които в крайна сметка могат да се използват за прости, преносими, нискоенергийни устройства. Полученият метод консумира толкова малко енергия, че той може да работи с купена от магазина батерията.

За активиране на процеса обезсоляване, изследователи захранват с малко напрежение (3 V) пластмасова чип, пълен с морска вода. Вътре в чипа се намира микроканал разделен на два клона. Вгаденият на мястото на разделянето електрод неутрализира свободните йони на хлора, съдържащи се в морската вода. Това засилва локалния електрически интензитет на полето в сравнение с останалата част на канала. Това изменение на полето е достатъчно да пренасочи солта в един от каналите, а обезсолената вода влиза в другия канал.

Ключът към премахване на солта от морската вода е реакция на неутрализация, създадена от електрода.

До сега учените са успели да добият само 25% опресняване с помощта на тази технология. Производството на питейна вода чрез обезсоляване трябва да достигне 99%. Учените са уверени, че това може да бъде постигнато.

Френският поет дадаист Тристан Тцара измислил “ метода на нарязването“.
При него текст на песен се нарязва на парчета с ножица. А получените фрагменти се използват за съставяне на нов текст, който много се отличава от изходния.
Тази техника е популяризирана от писателят битник Уилям Бероуз, които с нейна помощ е написал няколко романа. За разлика от дадаистите, Бероуз залепвал парчетата в нов текст не в произволен ред, а по смисъл.
Този метод на „нарязването“ е намерил широко приложение сред музикантите.
Например, по такъв начин са написани текстовете на някои песни на Дейвид Боуи. Водещият на Radiohead Том Йорк разбърквал в шапка редовете за написване на текст и ги използвал във всички песни от албума „Kid A“.