След няколко месеца на обнадеждаващи прогнози, топлото течение Ел Ниньо в Тихия океан се е появило тази година. То ще доведе, до рекорди в ръста на глобалното затопляне.
Ел Ниньо е един от най-силните климатични сигнали в света, имащ способност да изменя времето в планетарен мащаб. Обикновенно това течение се появява 2 или 3 пъти на 10 години.
Веднъж появило се Ел Ниньо обикновено продължава няколко месеца, което води до дългосрочни промени в климата.
Ел Ниньо предава голямо количество топлина от океана към атмосферата, а това на общия фон на затопляне на океанските води може да доведе до нова фаза в глобалното затопляне през следващите 5-10 години.
През 2015 г. Ел Ниньо може да предизвика голямо количество климатични ефекти по целия свят, но те няма да станат веднага, защото за сега течението е слабо.
В САЩ това явление е усилило и без това обилния снеговалеж в североизточната част на страната. Освен това, на юг прогнозират много влажна пролет и много горещо и сухо лято в цялата страна.

През 2005 г. британският студент Алекс Тю не е имал достатъчно пари, за да плати за обучение си. За това той решил да продава пиксели.
Алекс създал сайт milliondollarhomepage.com, където поместил изображение с размер 1000 х 1000.
Всеки можел да си купи по една частица от това изображение по долар за пиксел и да помести реклама на своя сайт на нея.
След по-малко от 6 месеца всички пиксели били продадени, а Алекс спечелил 1 милион долара.
Скоро множество последователи се опитали по същия начин да спечелят пари за различни цели, но те успели да спечелят много по-малки суми.

Една вярваща жена се зарадвала, че нейн квартирант е човек, който твърдял, че вярва в Бога. Тя имала доста проблеми с предишните квартиранти.
Новият квартиран живял месец и не платил наема си, живял втори месец и пак не платил, третия месец се случило същото.
Отишла жената при него и какво да види?! Всички вещи били изчезнали, оказало се, че ги е продал ….
– Какво си направил? – попитала жената.
– Бог не ви ли е учил, че трябва да споделяте това, което имате с другите? – отговорил квартирантът.
– А ти даваш ли десятък в църквата?
– Исус ни учи да не даваме десятък.
– Покажи ми, къде е написано това!
Той отворил Библията и прочел: „.. горко вам, фарисеи, защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всякакъв зеленчук …“ – и замълчал.
– А защо не четеш по-нататък? – попитала хазайката.
– Нататък не е нужно да се чете, вече всичко е казано …

Една жена отишла да работи в Япония за два месеца. Японски не знаела, но английски владеела перфектно.
Местната храна е много специфична и за да икономиса, тя измислила хитър трик. От познат научила телефона за поръчка на пици в къщи и научила фраза на японски, която означавала: „Пица с аншоа на адрес ……, моля“.
И цял месец се наслаждавала на позната храна, при това си спестила доста пари.
Но веднъж, когато тя произнесла заучената на японски фраза, чула на английски език в отговор следното:
– Госпожо, вие сте наш редовен клиент и ние нямаме нищо против вас. Но ако обичате пица, защо не се обърнете към някоя пицария?
– А вие какво, не можете да ми донесете пицата ли?
– Пица можем да ви донесем, с това се занимаваме през последния месец, но проблема е в това, че нашата пица не е най-добрата в града. Ние сме мебелна фабрика, а не пицария.
Вежливостта на японците, тяхното търпение и устойчивостта на нервната им система е достойна за уважение.

Доктор Андреева отдавна работеше в малка болница почти накрая на града. Вчера в края на работния ден докараха възрастен мъж. От анамнезата му тя разбра, че мъжът живее сам.
Той стоеше отпуснат. От него се усещаше мирис на застоял пушек. Беше напълно безразличен към околните.
От картона му в архива Андреева разбра, че е болен от 5 години. Правена му е операция, но след нея не се е появявал на контролни прегледи.
На другия ден в в болницата дойде мъж на средна възраст и попита:
– Вчера при вас постъпил ли е на лечение Стоян Харитонов?
Изпратиха го да попита в служебната стая.
– Вчера го докараха, – обади се Андреева. – В шеста стая е. Вие роднина ли сте му?
Мъжът въздъхна, заби поглед в пода и каза:
– Син.
– Да ви заведа при него?
– Не, не е нужно. Кажете ми, какво трябва да му донеса?
– Нещо, – вдигна рамене лекарката, – което обича.
– А какво обича?
– Не зная. Мислех, че вие ще ми кажете.
– Той не живееше с нас. Преди 30 години се разведоха с майка.
– Ако искате ще дойда с вас до стаята му, – предложи лекарката.
– Не, не мога.
– Защо?
– Мразя го. Заради майка дойдох, тя ме помоли.
– Обидил ли ви е с нещо?
– Не помня. Пиеше много. Помня, … как мама много плачеше.
Синът идваше всеки ден, в точно определено време, като по часовник. Сядаше в коридора на болницата, стискаше ръце и гледаше в една точка. Понякога, ставаше, отиваше до прозореца и гледаше дълго време към улицата.
Питаше за състоянието на баща си, донасяше плодове и памперси, и си отиваше, за да дойде  на другия ден пак.
Това продължи почти месец. Когато Стоян Харитонов почина, от болницата позвъниха на оставения телефонен номер от сина му. След половин час синът дойде. Попита само:
– Какво трябва да направя и къде да отида?
– Почакайте, докато приготвим епикризата му.
Той дойде до затворената врата на стаята, където лежеше баща му. Погледна въпросително към Андреева. Тя мълчаливо кимна с глава.
Синът постоя малко без да продума ….. натисна дръжката на вратата и влезе…..