В съвремения китайски, а също и японски език април означава „четвърти месец“.
Във финският език месец април се нарича huhtikuu, което се превежда като „месец за горене на дърветата“. По-рано именно през април са сечели и горели дървета, за да освободят земя за селскостопанско обработване.
В южното полукълбо април е втория есенен месец.
Името април идва от латинския глагол aperire, което означава „отваряне“, защото през този месец в Италия започва пролетта и цъфтят дърветата.
Минато Мондел, 51-годишна жена от Индия, в продължение на няколко месеца усещала остра болка в стомаха си. Лекарите към които се обърнала мислели, че пациентката има киселинен рефлукс.
Но в действителност, причината за страданието на Минато са били 12 хиляди камъни в жлъчката ѝ!
През 1983 г. в Германия, бил опериран жлъчния мехур на мъж, от който били отстранени 3.1 хиляди камъка. До 2015 г. той е бил рекордьор, докато подобна операция не е била направена на индийката.
Махан Лал Саха, гастроинтестиналният хирург, останал в шок, когато видял такова „съкровище“ в тялото на пациентката си.
За един час лекарят чрез методите на лапароскопията, успял да премахне всичките 12 хиляди камъка от жлъчния мехур на жената.
Помощник-хирург трябвало да прекара 4 часа, за да преброите образуванията, максималният диаметър, на които били 5 мм.
Често наблюдавах „зимата“ през декември месец и се питах: „Какво става? Май времето се е объркало. Няма сняг, не е още студено. Нима Нова година ще срещнем без сняг?“
Някой ме подсети и аз отворих поемата на Пушкин „Евгений Онегин“.
И ето какво намерих там в 5 глава:
В тот год осенняя погода
Стояла долго на дворе,
Зимы ждала, ждала природа.
Снег выпал только в январе
На третье в ночь.
Пушкин е същински гении. Новата версия на тези стихове се явява нашата зима, с малко отклонение.
Припомнете си кога завали първия сняг при нас. Това направо е невероятно!
Нова година скоро щеше да настъпи, но Огнян изобщо не се радваше. И на какво да се радва? Той толкова се надяваше да прекара този празник с Ана….
Преди осем месеца те се засякоха в Интернет. Огнян беше много зает със своя бизнес и нямаше време за традиционни срещи и ухажвания. В началото бе радостен, че виртуално може да общува с такова весело и интересно момиче. Това с нищо не го обвързваше, но времето минаваше и Огнян не забеляза, как Ана му стана много скъпа.
Разговорите им в мрежата изпълваха Олег с радостни чувства. Ана имаше невероятната способност, даже от разстояние, да отвлече вниманието на Огнян от проблемите му, дори да го накара да се смее.
С нея той се чувстваше спокоен, като с много близък човек. Огнян непрекъснато мислеше за нея и накрая разбра, че се е влюбил.
С всеки изминат ден желанието му да я види нарастваше, но това не се оказа много лесно, въпреки е и двамата живееха в един и същ град.
Ана категорично му отказваше среща:
– Не се познаваме много добре, за да преминем към следващия етап на нашите отношения.
Но Огнян не отстъпваше и настояваше да се срещнат. Тогава тя му призна:
– След мъчителната раздяла с мъжа, който ми измени, все още не съм готова да започна нова връзка.
– Добре, – каза Огнян, напълно разбирайки я, – ще те чакам, докато сама решиш, че е време да се видим.
Те продължиха да си пишат по Интернет, след това се добавиха и телефонните разговори. Нежният глас на Ана караше сърцето на Огнян по-бързо да бие.
Преди една седмица в поредния разговор той не издържа и направо ѝ каза:
– Ана, тази Нова година искам да се срещна с теб. Не е ли достатъчно времето, през което се кри от мен? Нека да празнуваме този празник заедно. Не ми отказвай, много те моля.
Огнян със затаен дъх очакваше отговора ѝ. „Ако тя се съгласи, – помисли си той, – ще бъдем заедно до края на живота си“.
– Добре, – след дълго колебание каза Ана.
Огнян ликуваше, радостта му нямаше край. И трескаво се зае да изпълни всички подробности свързани с празника.
На 31 декември всичко беше готово. Огнян изпълни целия си апартамент с бели и червени рози. Хладилникът бе натъпкан с деликатеси. А в ъгъла ярко осветена от мигащи лампички стоеше накичена с играчки елха.
И най-важното в джоба на панталона му лежеше подаръка за Ана, малка кадифена кутийка. Вътре имаше златна верижка с ангелче, чийто крила бяха посипани с диамантен прашец.
Огнян се надяваше подаръка да ѝ хареса. Оставаше само да дойде поръчаната от ресторанта топла храна.
Изведнъж се чу звънец. Огнян изтича до вратата, защото предполагаше, че поръчката от ресторанта е дошла, но звънеше неговия телефон.
Гласът на Ана бе разстроен и звучеше виновно:
– Така се случи … Извинявай, но няма да мога да дойда. Тази жена , която трябваше да ме смени се е разболяла и аз трябва да поема нейното дежурство. Съжалявам много, но нищо не мога да направя. Не го преживявай толкова тежко, ще се видим утре сутринта. Честита Нова година!
Празник няма да има. Огнян отчаяно гледаше прозореца. Снегът бе затрупал всичко наоколо. И колко му се радваше тогава Огнян, като някое малко момченце.
Той си представяше как с Ана разгорещени от шампанското ще излязат на този пухкав сняг и весело ще се замерят със снежни топки. Но това вече няма да се случи.
Огнян дълго се разхождаше в празния си апартамент, чувстваше се като изгубен. Сега цветята разпръснати навсякъде му навяхваха чувство за погребение. А той очакваше весел празник, който да сложи начало на новия му живот.
Огнян незаинтересовано се втренчи в телевизора, отвори шампанското и изпрати старата година.
Преди два месеца сътрудници от Управлението по археология започнали разкопки в покрайнините на Рош а-Аина, преди там да бъдат построени нови жилища.
На 30 декември археолозите са съобщили за първите впечатляващи находки. Учените са открили останките от селскостопанска ферма, построена вероятно през 8 век пр.н.е. Постройките заемат внушителна площ 30 на 50 метра.
Близо до фермата археолози попаднали на развалини от църква от византийския период. Там добре са се запазили части от пода и цветната мозайка върху него.