Освен като красиво цвете, щирът е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение, след царевицата, зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско растение и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка щирът бил забравен като култура.
Чак в наши били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният.
Зелената част на щира съдържа холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 – 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.
В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.
Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щирът – Amaranthus retroflexus, който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.
Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и други.
Диетична салата с щир
Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 супени лъжици, зехтин – 2 супени лъжици, черен пипер, сол
Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.

Бръшлянът съдържа сапонинови гликозиди, олеанолова киселина, витамин Е, дъбилни вещества, ябълчна и мравчена киселина, минерални соли, пектин, смоли и други.
Той има много добро съдосвиващо, пикочогонно, затягащо и съдоразширяващо действие.
Вероятно лечебните ефекти на растението се дължат на сапониновите гликозиди. Бръшлянът се прилага при възпаление на дихателните пътища, подагра, бяло течение, ревматизъм, обилна менструация, чернодробни и жлъчни заболявания.
Освен всички здравословни ползи, някои от съставките на бръшляна се използват в козметиката и по-специално в продуктите срещу целулит.
В народната медицина бръшлянът се използва при възпаление на далака, диария, кашлица, жълтеница, кожни обриви.
Във вид на лапи бръшлянът се използва за външно приложение при изгаряния. Пресните счукани листа се използват за налагане при мазоли и брадавици.
Листата сварени в оцет в съотношение 1:10 се използват при косопад и пърхот.
За вътрешно приложение 1 чаена лъжица ситно нарязани листа от бръшлян се варят за 5 минути в 400 мл вода. Отварата се пие по 20 мл, 1 час преди хранене.
Бъдете внимателни по време на бране, защото листата могат да раздразнят кожата и лигавиците.
В големи дози бръшлянът е отровен, поради което трябва да се приема по лекарско предписание и лекарски контрол.

Акацията съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора, през август, още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.
Акацията е популярна основно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечебни цели. С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те оказват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие. Имат изразено действие при повишената киселинност на стомаха. Народната медицина препоръчва билката при стомашно – чревни проблеми – оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане.
Заедно с предписаните от лекаря медикаменти акацията може да се приложи като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника. С нея се церят още болки в гърлото и главата, повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно.
Акацията е ценен медоносен вид. От нея през месеците май – юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на акацията достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар.
Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време – до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система. Прилагат се при повишена киселинност в стомаха, гастрит, кисели и други оригвания, стомашни кръвоизливи.
Акациевата дървесина може успешно да се използва в мебелното производство, макар че употребата ѝ у нас в тази област е ограничена. Голямото съпротивление на дървесината на изтриване я прави подходяща за подови настилки. Поради високата си трайност акациевата дървесина е превъзходен строителен материал.
Употребява се за обшивки на плавателни съдове, за стълбове, слепени строителни конструкции, траверси, минни подпори, амбалаж, дръжки за инструменти и др. Широко се прилага в бъчварството, както и за направа на съдове за химическата промишленост. Произведеният фурнир е с красива текстура, но при фурнироване често се получават петна по повърхностите – този недостатък се отстранява с последващо шлифоване. В някои страни акациевата дървесина е широко използван материал за производство на плочи от дървесни влакна и целулоза.
Българската народна медицина препоръчва запарката от цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно за жабурене при зъбобол.
Една супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Листата и кората на акацията са отровни. Лечението с билката трябва да се назначи и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.