Учените са открили нови и полезни свойства на краставицата, които имат върху човешкото тяло направо чудотворно въздействие.
Всеки знае, че краставицата съдържа 95-98% вода, което я прави най-диетичния продукт. Но това не е всичко относно ползата от нискокалоричните зеленчуци. Изследователите са доказали, че краставиците са източник на огромни количества микроелементи, като захар, протеин, каротин, фолиева киселина, калий, фосфор, желязо, натрий, магнезий, хлор, манган, цинк, мед и хром, както и на хлорофил и витамини В1, В2 и C.
2-5% от състава на краставица са алкални соли, които спират процеса на стареене и предотвратяват образуването на камъни в бъбреците. Освен това, употребата на краставиците има благоприятен ефект върху щитовидната жлеза, сърцето и кръвоносните съдове, поради съдържащия се в тях лесно смилаем йод. Благодарение на сърцевината си, краставицата подобрява функцията на стомашно-чревния тракт и извежда холестерол от тялото.
Учените твърдят, че краставиците извеждат излишната течност от организма, подмладяват го, убират отоците, понижават кръвното налягане, подобряват паметта, укрепват сърдечния мускул и кръвоносните съдове, което води до тонизиране на кожата, заздравяване на зъби и венци. Този зеленчук е отличен продукт за отслабване.
От състава на краставицата всичкое полезно: сърцевината, семките и сока. Семена помагат за прочистването на организма от холестерол, а сока елиминира дългосрочните кашлица и солни натрупвания в костите. Освен това, зеленчукът е успокоително, обезболяващо и противовъзпалително средство.

Лопенът вирее в песъчливи и тревисти места, край ниви, ливади и храсталаци.
Счита се, че латинското наименование на лопен произхожда от думата „брада“, вероятно заради мъхестите му листа. Високите стъбла на растението някога са били изгаряни подобно на свещи в погребалните шествия.
Още индианците правели сироп от листата на лопена за облекчаване на кашлицата. Чаят от лопен се използвал и за облекчаване на болки, най-вече при артрит. Чероките лекували подути лимфни възли чрез налагане на попарени листа от лопен.
В състава на лопен влизат слузни вещества, сапонини, кумарин, каротиноиди, инозит, жълтото багрило кроцетин, минерални соли, етерично масло, флавоновия гликозид хесперидин, витамин С, органични киселини, пектин, алкалоиди като вербасин и вербаскин, инозит и други вещества.
Растението има високо съдържание на слузно вещество, което покрива и в същото време успокоява възпалените и раздразнени лигавици. Това го прави особено ценно средство срещу възпалено гърло.
Билката има омекчаващо, отхрачващо, хипотензивно, противовъзпалително действие. Благотворните действия се дължат на сърдечните гликозиди, слузестите вещества и алкалоидите. Някои проучвания доказват и силно понижаващо кръвното налягане действие.
Лопенът се прилага при диария, заболявания на дихателната система, жлъчни и чернодробни заболявания. Клинични изследвания потвърждават полезното действие на лопена при бронхит, астма, хронична обструктивна белодробна болест, ушни инфекции и кашлица.
В Германия листата на лопена се накисват в зехтин, от което се получава нелетливо масло, използвано за лечение на ушни инфекции и хемороиди.
При ушни инфекции някои лекари прилагат маслен екстракт директно в ухото. Ако обаче тъпанчето е разкъсано, абсолютно нищо не бива да се поставя директно в ухото.
В българската народна медицина лопен се употребява за лечение на бронхит, чернодробни проблеми, задух и кашлица, при болести на далака, при дрезгав глас, за регулиране на оскъдната менструация и като леко слабително средство.
Външното налагане на билката се препоръчва при хемороиди, изгаряния, гнойни възпаления, за гаргара при зъбобол, за бани при наранявания, екземи и лишеи. Счуканите листа и свинска мас в съотношение 2:10 се използват за мазана при рани и възпаления.
За вътрешно приложение две супени лъжици от цвета се заливат с 500 мл вряща вода. Оставят се да киснат 1 час, след което се пие по една винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно. Отварата може да се подслади с мед.
Силни настойки от листата се използват за хронична кашлица, възпалено гърло и тъй като те стимулират изпотяването, са полезни и при треска.

Листата на копривата притежават кръвоспиращо, диуретично, противоревматично действие. Влияят благотворно върху обмяната на веществата, намаляват кръвната захар. Това действие се дължи на витамините, солите на желязото и други съединения.
Прилага се при вътрешни кръвоизливи: маточни, бъбречни, чернодробни, а също и като усилващо средство.
В българската народна медицина копривата се използва при ревматизъм, ускорено сърцебиене, виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, кашлица, задух, жълтеница, при копривна треска, захарен диабет.
Прясна коприва се препоръчва за парене при ревматизъм и ставни болки, за бани при кожни обриви, за налагане на лапи при възпалени лимфни жлези, при подсичане, нараняване, отоци.
Пресни листа се киснати 20 дни в маслиново масло – 1:10. Полученият мехлем се употребяват за мазане на рани, изгаряния, натъртвания.
Отвара се прави от корените на копривата с оцет и вода – 1:10:5. Варят се пет минути. Тя се използва за натриване против пърхот и за растеж на косата.
Две супени лъжици листа се слагат в 500 мл вода. Слагат се да врят пет минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.
Семената заедно с връхните части се препоръчват при захарен диабет. За целта две супени лъжици се разбъркват в 1 кофичка кисело мляко. Получената смес се изяжда на три пъти след ядене.
За усилване на сърдечния мускул се използват корените.
Една супена лъжица корени от коприва и кръвен здравец се слагат в 600 мл вода. Врят 10 минути. Получената отвара се изпива на 4 пъти през деня преди ядене, добавя се и мед.
Внимание! При бране копривата може да предизвика възпаление на кожата!

Акацията съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора, през август, още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.
Акацията е популярна основно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечебни цели. С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те оказват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие. Имат изразено действие при повишената киселинност на стомаха. Народната медицина препоръчва билката при стомашно – чревни проблеми – оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане.
Заедно с предписаните от лекаря медикаменти акацията може да се приложи като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника. С нея се церят още болки в гърлото и главата, повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно.
Акацията е ценен медоносен вид. От нея през месеците май – юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на акацията достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар.
Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време – до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система. Прилагат се при повишена киселинност в стомаха, гастрит, кисели и други оригвания, стомашни кръвоизливи.
Акациевата дървесина може успешно да се използва в мебелното производство, макар че употребата ѝ у нас в тази област е ограничена. Голямото съпротивление на дървесината на изтриване я прави подходяща за подови настилки. Поради високата си трайност акациевата дървесина е превъзходен строителен материал.
Употребява се за обшивки на плавателни съдове, за стълбове, слепени строителни конструкции, траверси, минни подпори, амбалаж, дръжки за инструменти и др. Широко се прилага в бъчварството, както и за направа на съдове за химическата промишленост. Произведеният фурнир е с красива текстура, но при фурнироване често се получават петна по повърхностите – този недостатък се отстранява с последващо шлифоване. В някои страни акациевата дървесина е широко използван материал за производство на плочи от дървесни влакна и целулоза.
Българската народна медицина препоръчва запарката от цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно за жабурене при зъбобол.
Една супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Листата и кората на акацията са отровни. Лечението с билката трябва да се назначи и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.

Древните гърци вярвали, че боговете са безсмъртни, заради амброзия, която се състояла от мед, мляко и нектар.
Пчеларството е възникнало от „северните “ пчели. За да оцелеят в студа, те е трябвало да се запасят с храна. За това пък африканските медоносни пчели, не отделят мед в запас, защото там няма зима и такива не са им нужни.
Днес лидер за доставка на мед е Китай, който е известен с мед от елда.
В Древен Египед меда заменял парите, римляните също обменяли товар срещу мед. По стари записки славяните, освен животни и пари, се разплащали с мед.
Медът рядко е алерген, но може да бъде и токсичен, ако пчелите събират нектар от отровни растения.