Pterocarpus angolensis е тиково дърво, растящо в Южна Африка. Понякога го наричат „кървотечащо“, поради това, че отделя сок в тъмно червен цвят.
Стволът започва да се покрива с „кървавочервени“ ивици, в следствие на което дървото заприличва на отсечен крайник на някакво гигантско животно.
В Африка този червен сок традиционно се използва като естествен оцветител за различни нужди. Така например, той се смесва с животинска мазнина и с тази смес се намазва лицето и тялото.
На този сок преписват магически свойства, способни да лекуват болести на кръвта, тения, малария, треска, избавяне от проблеми със зрението, стомаха, облекчаване на силна болка и други.
От дървесината на дървото се получават мебели с високо качество. Тя леско се разрязва и обработва, при съхнене почти не променя размерите си. Поради издръжливостта си е добър материал за направа на лодки, канута и подове на баня.
„Кървотечащото“ дърво израства от 12 до 18 метра. Има красива чадърово оформена корона, а цветовете му са жълти.

Сигне Бенгтсон и децата ѝ няколко дена се страхували да влязат в кухнята, тъй като там се установил голям плъх, който гризал дърво и цимент.
Всичко започнало със силно шумолене, което Бенгтсонови чували ежедневно в продължение на две седмици. Първоначално те си мислили, че това е мишка, но тя не можела толкова силно да шуми.
След няколко дни под мивката, зад кофата за боклук, шведката намерила нарушителя. Жената не могла да повярва на очите си. Тя никога не си е мислила, че могат да съществуват такива „чудовища“.
Огромното животно за няколко дена завзело целия дом. Плъхът прегризал маркучите към съдомиалната машина и бавно започнал да унищожава мебелите.
Главата на семейството Ерик Корсоса не си бил в къщи. Връщайки се в къщи, мъжът изпаднал в шок от това, което ставало в дома му.
Той извикал представители от санитарните служби и те ликвидирали опасния плъх.
Дължината на плъхът без опашката е 40 сантиметра. Това огромно животно е изплашило котката на Бенгтсонови и тя няколко дена не се решавала да влезе в стаята.

Преработката на боклука е един от ключовите аспекти на екологичния начин на живот. Въпреки това, този процес обикновено отнема много енергия и разходи, които могат да не са по силите на всеки ентусиаст.
Повторната употреба на ненужни неща от най-различен мащаб също намалява отрицателното въздействие върху околната среда, създавайки полезни или просто красиви предмети.
Можем да видим как по необичаен начин се използва боклук, като пожарникарски маркучи и ненужни отпадъци.
Работите на Кери Мюлер се отличават със своята красива форма, а са направени от стари книги и друг подобен вид боклук.
– Давам им още един шанс, – казва Кери.
Тя огъва, лепи, обрязва и преобразува старата хартия от книгите в произведения на изкуството, традиционни оригами на абстрактни теми. Богатото й въображение позволява да създаде смешни истории за животни в причудливи картини, изрязани от напечатаното слово, а също и мащабни хартиени съоръжения.
След дълга противопожарна служба маркучите се възраждат в неочаквани по форма и стил чанти, колани или играчки. Компанията  Oxgut Hose Co в Окленд прави от тях висококачествена мебел и разнообразни аксесоари, като пъстри черги, елегантни столове, портмонета и дори рамки за очила.
В края на краищата, кой би си помислил, че скучен стар маркуч може да бъде чудесен обект за ежедневно пазаруване? Вярвам, че за да се получи нещо, е необходимо нещо да  се даде, да се жертва.

За разлика от европейците, инките не използвали златото, среброто и скъпоценните камъни като разменно средство, а ги ценели като подходящ материал за украса и преди всичко за изработване на свързани с религията си предмети, украса на мебели и дори за домакински

прибори.

Стените на много сгради били облицовани отвътре със злато. Златни били дори водоскоците.

Ето защо върховният инка предложил да се откупи от испанците със стая пълна със злато. Всъщност инките плащали с гърнета, тави, стари тръби и улуци.

Всички тези вехтории били пратени с готовност, но предметите с култово предназначение и естетическа стойност били задържани.

Тази невероятна гора се намира в Полша до град Гръфино. Наричат я „Кривата гора“ или „Пияната гора“.

400 борови дървета тук растат с изкривени стъбла на север. Те били посадени през 1930 г.

Никой и до сега не знае, защо растат така.

Някои предполагат, че е имало силни ветрове, които са изкривили дърветата. Други твърдят, че тези дървета били посадени специално за направа на мебели.

Най-интересната версия е, че селекционерът е решил да посади гора, където хората не могат да се загубят, защото дърветата са изкривени винаги на север, но за да въплъти идеята си му попречила Втората световна война.

В гората има необичайна атмосфера. Интересен е фактът, че в тази гора не може да се чуе птича песен.