Човек всъщност не може да има чак толкова много любими произведения, както не може да има и много истински приятели. Но обикновенно с тях задръстваш къщата си. Не е ли по-добре да разполагаш с малко повече свободно място за себе си и за приятелите си?
И се питам дали тази жажда да имаш възможно повече и по-разнообразни неща не е всъщност тъй безплодна и изпепеляваща, както похотта на ония женкари, които ненаситно скачат от жена на жена и които при целия огромен брой на завоеванията си всъщност нито веднъж не са изпитали истинската любов.
Но каква полза от такива разсъждения, щом те идват не преди, а подир случилото се.

В едно проучване, проведено учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, първото, което са установили е, че способността на хората да познае вкуса на мазнини се определя от вариантите на един единствен ген. Този ген се кодира като протеин CD36 и се намира в областта на езика определяща вкуса. При по-чувствителни хора този протеин се синтезира в по-големи количества.
Участващите 21 човека са били от групата на затлъстяващите хора. При някои от тях било определено високо ниво на протеин CD36, при други – ниска, а при трети заемал междинно положение.
Хората включени в експеримента били помолени да определят вкуса на съдържанието в три чашки. В едната от тях се намирало нелетливо масло, а в другите две, някакъв разтвор напомнящ течно масло, но не съдържащ мазнини. Участниците трябвало да изберат една от чашките различаваща се от другите две, като се ориентират само по вкусовите си усещания. Те не могли да помиришат или видят течностите, защото учените поставили специални щипки на носа и покрили чашките.
Учените установили, че хората, които са синтезирани повече протеин CD36, намерили по- лесно исканата течност. Те били осем пъти по-чувствителни към наличието на мазнини от тези, които имат по-малко от половината от протеина.

За приготвянето й са необходими: очистени скариди – 300 грама, пекинско зеле – 1 брой, Едам или Гауда сирене – 200 грама, един домат, майонеза – 120 грама, 400 грама варени гъби, една скилидка чесън.
Гъбите леко се препичат, за да няма излишна течност в тях. Запържват се за 5 минути в масло. След като изстинат се смесват с майонезата и настъргания чесън.
Нарежете доматите на тънки кръгчета. Зелето накъсайте на еднакво големи парчета. Сиренето настържете на едро ренде. Скаридите запържете в тиган с малко масло.
За да оформите добре салатата ви е необходима кръгла форма. В така образувания пръстен наредете последователно домати, сирене, зеле, гъби. Най-отгоре сложете скаридите.
Внимателно премахнете кръглата формичка.

Това е заболяване, което възниква в резултат на снижаване на имунитета, простудни заболявания, преохлаждане на организма, контакт с болен.
Преди да се появи херпес се появява лек сърбеж, парене, а след това на същото място се появяват болезнени мехури.
Съществуват прости начини за избавяне от херпеса, а ето и някои от тях.
Използване на ушна кал. Вземете навлажнен памук и го завъртете няколко пъти в ухото, след това с него намажете херпеса.
Може да опитате с потъркване на малко сол, но ако има раничка ще бъде болезнено.
Ако опитате със сок от нарязан лук, може би болката ще бъде по-малка.
Някои намазват поразеното място с масло от елови иглички или паста за зъби.
Може към херпеса да доближите топла чаена лъжичка, след като сте я потопили в топла преварена вода.
Една жена бе сложила на новополучения мехур скилидка чесън.
Предложените рецепти се прилагат по няколко пъти на ден. Те спомагат за бързото заздравяване на херпеса.
Но ако херпеса не ви остави на мира, обезателно потърсете медицинска помощ.

Монахът  Бодхидхарма веднъж отишъл на една висока планина, за да прекара няколко дни насаме. Очите му постоянно се затваряли и накрая заспал по време на молитва. Когато се събудил се ядосал на себе си, отрязал клепачите си и ги хвърлил на земята. Много скоро на това място  пораснал първият чаен храст, който прогонвал съня.
В китайските легенди се казва, че първият човек, който е изпитал чая върху себе си е император Шен Нун. Хората тогава пиели обикновенно гореща вода. Веднъж в чашката на Шен Нун паднал лист от чаен храст и направил водата по-вкусна, ароматна и ободряваща. От тогава хората започнали да събират чаените листа и да ги кипват във вода.
Друга легенда преписва откриването на чая на обикновени овчари. Те забелязали, че овцете и козите след като пасели определени листа ставали по-жизнени и игриви. След това сами набрали от тези листа и ги запарили във вода. Действието на новата напитка много им се харесала.
Родината на чая е Югоизточна Азия. Там чая расте целогодишно. Смята се, че хората са почнали да пият чай в началото на нашата ера. Чаят в Европа трудно и бавно си пробивал път.
Навярно сте чували историята за моряка, който изпратил на майка си фунд скъп чай. Жената не знаела какво да го прави и решила да го свари в посолена вода. След като листата изстинали, подправила ги с мед и го предложила като салата.
В Русия чая се появява през 17 век, когато на цар Михаил монголския хан му подарил изсушени листа от чаено дърво.
В България не се знае кога точно чаят е станал постояно използваща се напитка. Поня аз не съм чула.
Сега истинси чай се превозва от Китай, той е доста скъп, затова в страната запарваме различни видове листа и билки за чай, но тяхното въздействие е по-скоро лечебно и по-малко освежаващо.
Днес с голямо удоволствие пием подсладен чай с лимон, за разлика от този в Тибет. Там го пият със сол и масло от як. А в Монголия пият чай със сол, масло, мляко и брашно.