Световноизвестният коктейл „джин с тоник“ първоначално е бил само лекарствена напитка.

По време на британското участие при потушаването на бунта на сипаите в Индия през 1857 г. британците, за да избегнат малария, пиели хининова тинктура (тоник).

За да смекчат горчивият ѝ вкус към нея добавяли джин, който за сметка на подобрение на настроението, правел процеса на „профилактика“ не толкова неприятен.

Слънчогледът има апетитовъзбуждащо, темературопонижаващо и омекчаващо лигавиците действие. Прилага се при стомашно-чревни заболяваня.
Установено е и неговото имуностимулиращо, бактерицидно и бактериостатично действие.
Препоръчва се при болки в стомаха и червата, ревматизъм, грип, като противоотрова при въздействие с тежки и радиоактивни метали, особено кобалт и стронций.
В Българската народна медицина се използва при малария, епилепсия, задух, белодробни възпаления, кръвен наплив в главата, нервна възбуда и други, а външно — за поддържане русия цвят на косата. Листата понякога се прилагат за компреси при младежки пъпки и за бани при хемороиди, а отвара от корените се пие за пречистване на черния дроб и бъбреците.
Семената се прилагат широко за храна. Те подобряват кръвообращението и хормоналната дейност, припоръчват се при кожни проблеми, кисти и други.
Слънчогледовото масло, получено от семената, се употребява за храна, накисване на билки и за масажи.
Умерената употреба и на слънчогледа като натуралната храна  обикновено е безпроблемно. При рафинирането и особено при запържването на олиото се губят повечето от негови полезни свойства и то може дори да се превърне във фактор за генерирането на сърдечносъдови, жлъчночернодробни и туморни заболявания.
Ето и някои от начините, чрез които може да се използва слънчогледа.
Две чаени лъжички от цветовете на слънчогледа се поставят в 350 мл. кипнала вода. Вари се 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
От цветните кошнички се прави спиртен извлек. В 50% етилов алкохол или чиста силна ракия, който се прилага при трески и ставни болести – по 1-2 чаени лъжички на ден. Споменатата запарка се прилага и външно.
Семената се дозират според необходимостта на съответния организъм от съдържащите се в тях вещества, обикновено по 1-2 супени лъжици на ден, най-добре в покълнало състояние.
Цветовете на слънчогледът съдържат солантова киселина, флавонов гликозид, кверцимеретрин, ксантофил, бетаин, холин, антоцианин, кверцетин, органични соли и фитохормони.
В слънчогледовото семе се съдържат много мазнини, главно полиненаситени, ценни белтъци, много минерали като калий, фосфор, желязо, цинк и други, витамин Е и витамини от В-група, фитостероли и други.
Растението се засява из цяла България и в повечето страни по света, но произхожда от Мексико.

Това се случило през 1944 г., когато Махатма Ганди и съпругата му били на 72 години. Кастурба Ганди се разболяла от пневмония, която по-късно прераснала в инфаркт на инфаркт.
Един от синовете на семейство Ганди предложил майка му да се лекува с пеницилин, който през 1928 г. бил открит от английския лекар и бактериолог Александър Флеминг, а през 40-те години започва да се произвежда в големи количества.
Но Махатма Ганди не вярвал в западната медицина и отказал всякакъв вид лекарства за лекуване на съпругата му. Разрешил да се използват традиционните индийски методи, лечение с обтриване с кърпа потопена в свещената вода на Ганг.
Махатма Ганди, заявил, че съдбата на съпругата му е в ръцете на Бога, който изпитвал чрез заболяването на жена му неговата вяра…
Няколко дена след това и лечени с обтриване с вода от Ганг  Кастурба Ганди починала.
След половин месец самият Махатма Ганди заболял от малария и след 3 седмици на неуспешно лечение с обтриване с вода от Ганг се съгласил да вземе хинин. И болестта отстъпила.  Махатма Ганди оздравял.
Трябва да отбележим, че хининът е бил известен за лечебно средство срещу малария в течение на няколко века, ето защо Ганди се е съгласил да бъде лекуван с него. За него това бил лек от традиционната медицина.

Съвременна медицина не стoи на едно място, тя върви в крак с техническия прогрес. С развитието на технологиите учените правят все нови и нови открития. Но най-важното е, че науката открива методи за лечение на тежки заболявания, които преди са се смятали за нелечими.
Но в миналото е имало и опасни начини за лечение, които повече приличали на „черна магия“, отколкото на медицина.
Например смятало се е, че маларията е била достатъчно силнo средство, за да убие сифилиса. За това лекарите в миналото безсъвестно са заразявали пациентите си с малария.
Но при този метод съществувал много сериозен страничен ефект. Пациентите умирали от малария.
Абсолютно варваски, но крайно ефективен метод било очистването на рани с помощта на личинките на някои мухи. Личинките изяждат мъртвата тъкан и отделят алантоин, вещество спомагащо за зарастване на раните.
Даденият метод бил открит и се прилагал през годините на Първата световна  война. След появата на антибиотиците, този метод изгубил актуалността си.

В Станфордския университет, учените са направили един много прост и все пак изключително евтин микроскоп, стойността му не надвишават 1 долар.
Корпусът на това устройство е доста необичайно, изрязано е от обикновената дебела хартия. То може да бъде сглобено само за две-три минути.
Хартиеният микроскоп работи с батерийки-таблетки. В него има вградени светодиоди, прекъсвач,  стъклена или сапфирена сферична леща и парче медна лента провеждаща тока.
Друго предимство на микроскопа от хартия е това, че е лесно преносим. Той тежи по-малко от десет грама и работи не само като микроскоп, но и като проектор.
Батерията ми издържа 50 часа. Микроскопът е устойчив на вибрации и механични повреди, тези му качества го правят пригоден при полеви условия.
Основната причина за създаване на такъв микроскоп била борбата с маларията, която бушува в развиващите се страни, за една година там трябва да се направят милиарди изследвания на кръвта.
Какъв по-подходящ уред може да се намери за такива условия?