Архив за етикет: магазин

Безлюден град шест пъти по-голям от Ню Йорк

originalТова е един от градовете на Мианмар, за които малцина са чували. Още по-интересното е, че той е столица на държава.

През 2005 г. местните власти пренесли столицата на държавата си в Нейпидо, който се намирал на 320 километра от Янгона. Обяснение за това решение не последвало.

Мианмар, известна по-рано като Бирма, е разположена в Югоизточна Азия и граничи с пет страни. Военният режим на страната е призната за един от най-репресивните в света.

При пренасянето на столицата в Нейпидо, било забранено на чуждестранни журналисти да посещават новия град. Може би за това е неизвестен този град.

Това е доста тревожно, особено ако знаеш , че за построяването на Нейпидо са изразходвани милиони, а по площ той е шест пъти по-голям от Ню Йорк.

Независимо от факта, че градът е построен с очакването да подслон милиони хора, той е почти празен и до днес.

В един типичен делничен ден по улиците могат да се видят няколко правителствени служители и обикновени работници. Това е всичко.

Медиите отдавна се интересуват от ненаселената столица на Мианмар и го наричат типичен град от филмите на Дейвид Линч.

В Нейпидо има многоетажни жилищни сгради, храмове, магазини, които са построени специално за хората, но сградата не се използва по предназначението си.

Градът е построен в средата на необитаема пустиня. Има изобилие от хотели, ресторанти и Wi-Fi навсякъде.
Има дори 20-лентов път.

За кого е построено всичко това?

В града рядко се вижда автомобил. Въпреки изобилието от хотели, чуждестранните работници отказват да останат в него, а предпочитат да прекарат нощта в старата столица.

За бъдещите планове на властите не се знае нищо, всичко се пази в строга тайна. Надявам се  скоро в този град да закипи живот.

Трудният път

imagesВървеше човек из града. Какво ли няма в него?!

Мина край магазина „Егоист“…..

След това край кафене „Лакомник“ ……

Следваше развлекателен център „Свят на страстите“ …..

И накрая църквата.

Ако човек се бе отклонил някъде по пътя в толкова примамливите заведения, дали изобщо щеше да достигне до църквата?

Телевизорът

imagesСлави беше добър човек, във всякакъв смисъл на думата. Въпреки че заемаше доста добра държавна позиция, той си оставаше добродушен и отзивчив човек, както със сътрудниците си, така и с останалите хора.

Наблизо до дома му се намира голям магазин на два етажа. Там всеки месец се провежда лотария. За всеки 50 лева закупени стоки от него, всеки купувача получаваше лотариен билет. Половината от билета се откъсваше и се слагаше в една кутия, а другата се прибираше в джоба.

Наградите бяха телевизор, лаптоп и мобилен телефон.

Днес излизаха резултатите от лотарията и хората проверяваха печелившите числа.

Случи се така, че билетът на Слави печелеше телевизор, но той не му беше нужен.

Тогава той реши да го обмени в магазина за други стоки. Докато обмисляше какво точно да направи, видя наблизо стояща майка на средна възраст с две деца, която проверяваше билетите си. Децата стояха тихо и очакваха с надежда.

– Мамо, – каза едното, – виж дали ни се е паднал телевизор.

Жената погледна детето, но нищо не каза. Другото я сбута нетърпеливо:

– Не печелим ли? Провери още веднъж.

Жената погледна още веднъж номерата и поклати тъжно глава.

Слави ги приближи и се направи, че гледа близкия щанд. След това се обърна към жената:

– Какво не ви ли провървя? Навярно децата искат телефони – и намигна на малчуганите.

Жената се усмихна тъжно:

– Телевизор искат. Нашият е стар и се развали, а все не можем да съберем пари за нов.

– Навярно искат да гледат мултипликационни филмчета, а? – Слави весело се усмихна на децата.

А след това прибави:

– Не трябва да се отчайвате, в живота всичко се случва.

Той извади билета от чантата си и каза:

– А ето ви още един билет, навярно сте го изпуснали. Проверявали ли сте го? – Намигна още веднъж на децата. – Успех ви желая!

А след това тръгна към вратата.

След няколко минути се чуха радостните възгласи на децата.

Борис ги чу, обърна се и се усмихна.

– Той им е нужен.

И излезе с бодра крачка от магазина.

Хората във Венецуела получиха свръхестествено храна

indexЖителите на град в североизточната част на Венецуела, който се намира в трудна икономическа ситуация, получил свръхестествено снабдяване, когато на брега били изхвърлени милиони риби.

На 27 юли по крайбрежната ивица на град Карупано изведнъж се появили огромен брой риби и миди. Хората ги хващали в кофи, мрежи и найлонови торбички.

Вярващите казват, че Бог е снабдил хората с храна, точно както и израилтяните по време на тяхното освобождаване от робството в Египет.

Икономиката на Венецуела пада и по рафтовете на магазините, където трябва да има храна или стоки от първа необходимост, „вятърът се разхожда“.

Християни се молят за страната си и извършват хиляди молитвени шествия, благословят икономиката и викат към Бога за съдбата на нацията си.

Медиите съобщиха за смъртта на 50 животни в зоопарка на столицата на Венецуела, поради глад. Хиляди венецуелци отиват в Колумбия, за да си купят продукти.

Но за жителите на Карупано храната доплувала сама до тях в големи количества.

Мога

imagesВаня е само на четири годинки. Майка ѝ отскочи до магазина, а тя остана да играе с брат си у дома. Той няма желание за това, беше му попаднал интересен справочник и той искаше много да го разгледа.

За да си отмъсти за неприятната работа, с която го заставиха да се занимава, реши да се заяде със сестра си:

– Аз мога да стоя на главата си, а ти не можеш.

Ването скръсти ръце пред гърдите си и тропна с крак:
– Мога!

– Не можеш!

– Мога, да стоя на главата ти.

И с тези думи тя се качи на главата му.

Брат ѝ бе победен.