Когато беше малка, баща ѝ не я хвалеше изобщо, сякаш не забелязваше старанието ѝ. Каквито и оценки да изкараше в училище, за него бяха недостатъчни. Искаше да направи нещо по-особено, за да я забележи и да я похвали.

Когато стана тийнейджър баща ѝ ги напусна и заживя с друга жена. От тогава повече не го видя.

Сега я терзаеха гузни мисли. Често си задаваше въпроса: „Ако бях съумяла да постигна по-добри резултати, които да удовлетворяват баща ми, дали нещата нямаше да се развият по друг начин?“

Женена е. Има си двама тийнеджари и се страхуваше да не ги загуби. Ако знаеха как нейния баща не е сметнал, че тя е достойна за обич, как ли щяха да се отнесат спрямо нея. Целият ѝ живот беше белязн от този страх.

Тя беше отхвърлена и наранена, жадуваща за обич и похвала.

Един ден Бог я срещна. Той ѝ дари радост и мир. Но раните от детството ѝ пречеха да възприеме Бог по правилния начин. Тя се страхуваше да не сбърка , притесняваше дали върши правилно нещата. Възприемаше Бог по-скоро като съдия, очакваше всеки момент да изрази недоволството си от нея. Тя оприличаваше Бога на вечно недоволния си баща, който я изостави.

На едно от богослуженията в църквата, Бог я докосна по чуден начин и тя усети и позна безкрайната Му любов.

Марта всеки ден се удивяваше на способността на Ники да чете мислите ѝ. Той беше дете със силна интуиция още от самото начало. Долавяше и най-съкровените мисли на майка си, когато тя най-малко очакваше. Сякаш общуваха по телепатия.

Често играеха на една игра „Извикай ме с мисъл у дома“. Когато вечерята беше готова и идваше време да се прибере от игра, Марта насочваше мисълта си към сина си и мислено го повикваше.

Ники идваше много бързо. Отваряйки вратата и заявяваше съвсем спокойно:

– Ето ме, мамо.

Ники беше много по-различен от останалите деца. По-късно, когато тръгна на училище, децата от класа не го разбираха и той често бе отхвърлен от тях.

В резултат на това Ники разви богато въображение. Често потъваше в измисления от него свят и губеше връзката с реалността. Той беше много уязвим от неща, които другите деца с лекота биха пренебрегнали.

Веднъж дойде разплакан от училище, прегърна майка си и каза:

– Мамо, в училище никой не ме обича.

Марта прегърна сина си. Отчаяно искаше да знае, как да му помогне…

Марта постоя за секунди така, след това вдигна глава, погледна сина си и каза:

– Ако дойде зло към теб, обгърни го с любов. Каквото и да преживяваш любовта ще ти помогне да го преминеш. Радвай се. Нищо не може да ти отнеме радостта, защото това е твоята сила..

Ники погледна майка си и кимна с глава. Той знаеше вече какво да прави.

Болката е естествена част от живота. Вие не може да избяга от нея. Разрушени взаимоотношения, пропуснати възможности и лоши сезони в живота, те винаги ще бъдат с нас. Когато те идват, можете да се огорчите или обнадеждите.
Изборът е ваш.
В разгара на една ужасна ситуация трябва да бъдем честни с Бога за нашите чувства, но трябва в крайна сметка да променим нашата гледна точка. Докато нашите умове са настроени към нашата болка, ние нищо няма да решим и направим.
Трябва да признаем великата Божия любов към нас и непроменящата се милост на Бога. Няма значение какъв е проблемът, нито колко гняв сте избълвали, Той все още ви обича.
Колкото по-дълго се фокусирате върху това, което ви депресира, толкова това състояние ще продължи. Уловени в горчивината, удължаваме собствената си болка. Има един прост лек за огорчение: Промени начина си на мислене.
Как може да има надежда, дори в най-мрачните дни? Спомняте си, че „неизменната любов и милост на Господа все още продължава“.
Можете да разчитате на това! Неговите милости се подновяват всяка сутрин и са сигурни, както изгрева на слънцето. Той е всичко, което ни трябва.
Ти никога няма да знаеш, че Бог е всичко, което ти трябва, докато той не стане всичко, което имаш.

Така е устроен животът. Има жени, които се харесват на мъжете, а има и такива, които размишляват и пишат за това. Но всеки иска да бъде обичан.
А какво е любовта? Това е нещо, което идва, настига те, не те пита дали ти харесва и нагло игнорира твоите идеали. Шегувам се!
Той беше шеф в пълния смисъл на думата, а тя негова секретарка.
Тя бе наясно със всеки детайл от личния му живот. Изумяваше я факта, че по-дълга връзка имаше с не съвсем интелигентни и красиви момичета.
Не можеше да го съди, все пак тя беше само негова секретарка. Най-главното ѝ качество бе умението да мълчи. Имаше отлична памет, известно количество интелект и умееше да посреща гостите в офиса. Това беше довереното лице на шефа, неговата памет, мълчалив слушател на изблика на разстроените му нерви, удобен вариан на съвест, пред когото можеше да се оправдава, без да очаква упреци от нея.
Един ден шефът ѝ подхвана разговор за жените. Тя бе млада и той смяташе, че трябва да я научи на ум и разум. Според него, идеалната жена трябваше да бъде лека и ефирна.
– Разбери, – казваше ѝ той, гледайки в нея, но отправил поглед в пространството, – животът на човека е пълен с всякакви трудности и проблеми. Ние постоянно трябва да се доказваме пред другите, за да не ни отнемат мястото под слънцето. За това, когато един мъж е до жена, той иска преди всичко да си отдъхне от всичко това. Той иска нещо по-леко, малко безгрижие и светлина, а не там някакви си претенции, умни мисли, скандали и упреци. На мъжа съвсем не му е нужна силна жена, която винаги знае, какво иска и какво е правото ѝ. Не защото се чувства слаб, просто силите му са му нужни с лихва в обществото на мъже. Той не се нуждае от кукла и домакиня, не и от майка, нужна му е жена.
Този монолог напълно я порази. Но с течение на годините, тя се натъкваше на подобен вид жени и започна да разбира шефа си.
Такива жени могат да се видят отдалеч, те се отличават с блясък и нещо примамващо в очите, леко завъртане на главата, неподражаемо изражението на лицето. Такива жени рядко са сами, мъжете просто ги обожавам и ги ценят. За тях мъжете са готови на всичко, дори да положат света в краката им.
В животът, като правило, така наречените успешни мъже могат да си позволят „идеалната жена“ до себе си. Не защото тя е користолюбива, просто такива жени създават условия, някой да се грижи за тях, а това за съжаление съвсем не е евтино.
В замяна на това тя украсява делничните дни и вечери на мъжа. Тя е лека и безобидна, искрена и горчиво ще плаче за счупеното си токче на обувката и малко след това изведнъж ще забрави за „мъката си“.
Жената трябва да е весела и забавна, тъжна и печална, но в умерено количество, без борба и напрежение. Имено такива жени мъжете искат да защитават. За тях те са нежно цвете извън мръсния терен на живота. За такива мъжете пишат сонети и стихове.

Думата „състрадание“ означава “ да страдаш заедно с някого“. Тази дума е най-подходящ, за да опише Божията любов към нас.
Човешката раса е обречен да страда. Tелевизията ни показва картината на човешкото нещастие по цялата земя. Но погледнете наоколо, вие сте заобиколени от хора, които също страдат. Може би те страдат от самота, страх, отхвърляне, слабост, депресия, бедността, дискриминацията, наркотици и хиляди други проблеми.
Но Бог е милостив. Той страда заедно с нас. Бог знае всички наши скърби и желание да ни помогне. Кулминацията на Божественото състрадание в човешката история е на Кръста, защото на него Христос пострада за нас, за да ни избави от наказанието.
Бог ни призовава да се смилим над нашите ближни. Да им съчувстваме и състрадаваме заедно с тях, като по този начин да им свидетелствуваме за Този, Който пострада за тях.