Докато лятото се влачеше бавно, майката на Марин подбираше най-хубавата храна за Лили. Слагаше по-хубавите мръвки в чинията ѝ, даваше ѝ най-сочните плодове и Лили знаеше защо го прави.

В края на август тя не се сдържа и попита Лили:

– Имаш ли нещо да ми кажеш, дъще?

Лили се скова. Винаги трепваше, когато я наричаше „дъще“. Лили не искаше друга майка да я нарича така, освен тази, която я беше родила. За нея жена, неспособна да ѝ вдъхне любов е безочливо, да предявява претенции за собственст върху нея. Когато я хвалеше, Лили разбираше, че тя иска да изкопчи нещо от нея.

– Не, – каза кратко Лили.

– Не си сигурна?

– Сигурна съм, че не чакам дете, ако това имате в предвид, – каза рязко Лили.

Жената сякаш не забеляза грубостта на снаха си.

– Но какво става с теб? – настоя тя. – Вие сте постояно с Марин заедно. Да не си нещо болна?

– Не, – още по-студено каза Лили.

– Тогава какво става? – натърти  тя. – През последните два месеца очаквам с нетърпение да ми кажеш, че очакваш дете.

– Тогава съжалявам, – каза с болка, готова всеки момент да се разплаче Лили, – че трябва да ви разочаровам.

Изведнъж жената сграбчи снаха си за ръката и я изви зад гърба ѝ. Погледна я яростно в очите и ѝ изкрещя:

– Да не всемаш нещо? Да не пиеш някаква отвара, която пречи на детето да се появи?

– Разбира се, че не, – разгневено възкликна Лили. – Защо да го правя?

Жената продължи още по-гневно:

– Защо изобщо се върна, сега Марин можеше да има и други момичета. Защо се върна, като не можеш да му родиш дете?

Лили плачеше и безпомощно се опря на стената:

– Съвсем не исках да разстройвам семейството ви, но Марин дойде и ме помоли …и аз се съгласих.

Какво можеше да направи? Самата тя искаше много да има рожба, но това постояно слухтене и намесване в живота им, пречеше на всеки изблик на спонтанна интимност …… Лили се сви на топка и зарида…….

Ние може да бъде герой за един ден и нула на следващия ден, милионер за един ден и беден на следващия. Без значение колко сме прави, колко пестим, финансиите са нещо несигурно.
Ние се тревожи. Това е неразумно. Ти ще имат страхове в живота си, но ще има и по-добри неща, за да се плаши от липса на финанси. Дори и да фалираш, може да има и по-лошо. Тревожи се за това, което е наистина важно.
Да се тревожиш е неестествено. Виж животните и растенията не се притесняват. Птиците не си казват: „По-добре да си изградя по-голяма гнездо за по-голяма сигурност“. Цялото Създание уповава единствено на Бога. Само хората не вярват, че Бог може да ги осигури.
Финансови страхове идват от неразбирането, че Бог е обещал да направи много повече за нас. Той пое отговорността за нашите нужди. Ние винаги имаме неприятности, когато се осъмним в любовта на Бога.
Ако се тревожиш, поемаш отговорност за нещо, за което Бог е казал, че ще се погрижи.
Писано е: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.“
Бог знае какво се случва във вашия живот – и в портфейла ви. Той знае всички ваши нужди. Той иска да ти помогне.
Кои са нещата в живота ви, които са по-важни от вашите финанси?
Как да се балансира доверието в Бога и умението да си добър настойник на своите финанси и ресурси?

Християните не трябва да ходят, да кършат ръце, и да питат какво трябва да правят в съвременния свят. Писанието казва, че при преследвания, гонения и войни, ние трябва да се държим здраво това, което ни е поверено, като знаем, че Исус Христос ще се върне с триумф, слава и величие.

Често, когато си лягам вечер, си мисля, че Христос може да дойде, преди да съм се събудила. Понякога, събуждайки се рано преди изгрев си мисля, че този ден е денят на Неговото идване.

Той все още не е дошъл, но Бог продължава да работи, а на това призовава и нас. В един свят, изпълнен с объркване и отчаяние, ние трябва да се молим и да направим всичко по силите си, за да се облекчим страданието на хората и да им кажем за любовта на Господа.

Нека животът ни бъде изпълнен с думите на Исус: „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“.

Слънцето се опитваше да се усмихне, но лъчите му не се усещаха. Хората загърнати в палта, якета и шуби бързаха към място, където можеха малко да се постоплят. Една малка пенсионерска група от мъже този път бяха намерили подслон на сбирката си в сладкарницата.

– В нашата страна промиват мозъците ни, – каза Горан. – И знаете ли как го правят?

– Постоянно ти говорят едно и също, – обади се Станой. – И то не направо, а само чрез рекламите: „Хубаво е да имаш нова кола, къща, повече пари, да притежаваш повече предмети“.

– И защо трябва всички да мислят така? – попита Лальо.

– Съзнанието на съвремения човек е така размътено, че е загубил представа, кое е важно и кое не, – обясни Радой.

– Навсякъде хората са готови да налапат нещо ново, а кола, я някоя нова техника, – намеси се и Захари. – А после се хвалят: „Виж какво имам?“

– Тези хора са жадни за обич, – поклати глава Горан, – но използват какви ли не заместители. Прегръщат материалните неща и очакват да се почувстват по-добре.

– Не може материалните неща да заместят любовта, нежността, добротата или приятелството, – с тъга каза Лальо. – Парите и власта не могат да заместят всичко това.

Горан въздъхна дълбоко:

– Ние често объркваме нещата, които искаме с тези, от които се нуждаем и за това не сме удовлетворени.

– Удовлетворение могат да ти донесат други неща, като например, да отделиш малко време за някой, да му обърнеш внимание, – каза Захари.

– Да се раздаваш за другите, – плесна с ръце Станой, – това те прави жив. Например ако видиш някой, че е тъжен и го накараш да се засмее, нима няма се почувстваш удовлетворен?

– Ако не завиждаш, не желаеш  това, което принадлежи на друг, – каза Захари, – можеш истински да обичаш хората, а това, което получиш в замяна ще те удиви.

Те бяха възрастни хора, но знаеха, кое е ценно в живота и искаха да го предадат на следващото поколение, но имаше ли кой да ги чуе?

Малкият Иван позволява да го държат на ръце само тези, който той харесва. Не знам как децата разбират, но в своя избор те винаги са чисти и искрени пред себе си и околните.
Ако харесват човека стават приятели с него, играят, търсат го, но ако не им допадне, не го допускат до себе си.
Що се отнася до живота ни вече като по-големи, то нашето обкръжение вече е въпрос на престиж. Ти не си много искрен, но ми харесваш защото от теб имам изгода, ти си ми удобен, перспективен, обещаващ и т.н.
Може би децата знаят по-добре какво е любов? Ние забравяме….. Даже не знам на каква възраст… И само, ако нашето приятелство от детството ни премине  през целия ни живот, то става един вид любов. Любовта като чувство всеобгръщащо, прощаващо на всичко, искрено и дълбоко.
Какво можем да научим от децата?
Избирайте хората от вашето обкръжение по сърце и душа. Станете приятели по интереси. Обичайте искрено!