Екип от изследователи от Университета на Пенсилвания е създал гъвкави влакна, базирани на силиций, които имат фотоелектрични свойства. Дебелината на влакното е по-тънка от човешки косъм. От тях, може да се създаде материя, която ще функционира като една слънчева клетка.
От тези влакна могат да се правят дрехи, които да зареждат преносима електроника.
До сега специалистите са получавали влакна с дължина 1 метър. Новата технология дава възможност да се направят влакна с дължина 10 метра.
Слънчеви батерии направени от такива влакна са гъвкави и няма да зависят от това, от коя страна падат слънчевите лъчи.
По-раншна разработка в тази насока бе използването на кръгли фотоелементи, вшити в тъканта.

Ако сте пропуснали да я видите на 31 юли и 1 август тази година, можете отново да я видите след три години на 31 юли 2015 г.
Естественият спътник на Земата в този период си сменя окраската. Това се случва  на всеки 2,66 години.
Луният месец трае 29,5 дни, време необходимо един път да обиколи Земята, Така луната преминава през различни фази: новолуние и пълнолуние….
Ние виждаме Луната благодарение на слънчевата светлина, която се отразява върху повърхността й. При пълнолуние слънчевите лъчи цялостно осветяват лицевата част на Луната.
Обикновено пълнолуние се наблюдава един път в месеца, но тъй като някой земни месеци са по 30 или 31 дни, това явление може да се наблюдава два пъти.
Терминът синя Луна се използва като синоним на рядко събитие.
През 1883 г. при изригването на вулкана Кракатау са се отделили големи количества пепел високо в атмосферата. Някои облаци са съдържали частици, които са разсейвали червената светлина и позволявали на други цветове да минат през тях.
Белите лъчи на Луната, които минавали през тези облаци от пепел ставали сини, а понякога и зелени.

Слънцето засрамено криеше последните си лъчи в облаците. Ярки отенъци проблясваха като спомен на нещо отдавна забравено. По лъкатушещият пътя вървеше мъж. Той беше стиснал устни и навъсил вежди. Глождеше го противоречиво чувство на дълбока вина и спасително облекчение.
Няма я вече. Земята я прибра в обятията си.
Съзнаваше, че беше й причинявал неизлечими рани с хладното си държане. Беше я унизявал с пренебрежителното си отношение .Отнасяше се с нея като с чужд човек.
Сега беше късно да се показва по-добър, по-щедър и милостив.
Дала му беше с шепи от златото на живота си, а той не успя да намери сили в себе си или добро желание, за да й подхвърли като на просяк дори една медна пара.
Дългът си беше дълг и той не можеше да го погаси и оттук идеше чувството на дълбока вина.

В настъпващия мрак изгаряха последните лъчи на деня. Ателието бавно потъваше в мрака.
Изведнъж той ненадейно се засмя. Тази весела усмивка промени за миг цялото му лице, и добавя:
— Ще ви кажа нещо, понеже оня ден ставаше дума за Робер Ре. Бе дошъл в ателието ми тъкмо когато бях направил отливката на един бюст. Ре го огледа, похвали го и за да каже нещо компетентно, забеляза: „Каква интелигентност на техниката! Ето тук например тази резка, която изглежда нещо съвсем малко…., а дава такава изразителност на главата!“
Погледнах го. Той сочеше един ръб, останал от калъпа. Ръб, който още не бях имал време да остържа….

Слънцето весело надничаше зад огнените си лъчи. Всичко изгаряше наоколо.
Една гарга зърна съд с вода, но гърлото му беше много тясно, а водата блестеше на дъното.
Птицата започна да блъска съда разчитайки, че той ще падне и тя ще утоли жаждата си, но силите й не достигаха.
Изведнъж гаргата взе едно камъче, отиде до съда и го пусна. Така направи няколко пъти. Водата се надигна в съда и хитрушата се напи.
Понякога не е нужно да имаш много сила, достатъчно е да седнеш и да помислиш малко.