Животът му съвсем не бе лек. Баща му беше учител по природознание в училище. И като син трябваше много да се старае, за да не го излага. Йосиф обичаше науката. Той се стараеше да запомни латинските названия на растенията и животните.

Йосиф и баща му допълнително се откъсваха от света чрез своите хобита. Двамата колекционираха марки, което бе своеобразен начин да пътешестват без да напускат дома си. Те се увличаха по звездите, небесните явления, тревите, дърветата, птиците и всевъзможни насекоми, които набождаха с карфици върху картон.

Случваше да излизат през зимата с лопати, за да изкопаят някое замръзнало в калта на мочурището земноводно. През лятото създаваха изкуствени терени за животни, като ги наблюдаваха и си водеха бележки.

Сестра на Йосиф, Жана му помагаше да събира образците си в буркани. Тя бе научила няколко латински наименования, за да му достави удоволствие.

Жана наричаше земноводните, които събираха „кално създания“, защото когато заваляваха поройни дъждове, те изпълзяваха кални от влажните пукнатини на почвата.

За тези същества дядо им разправяше:

– Според монахините тези кални създания са посланици на грешните души. Те са изпратени от самия дявол. Адът гъмжал от тях.

През това лято Йосиф и баща му изкопаха с лопати и кирки дълбоко езерце в задния двор. Годината беше доста влажна и ямата се напълни бързо с вода.

По край брега на новия водоизточник засадиха върби и тръстики. В езерцето добавиха жаби и саламандри, които пренесоха с кофи.

Но Йосиф бе силно разочарован:

– Къде изчезнаха саламандрите? Дори и да намеря някой, не мога да наблюдавам дейността му.

Една вечер Йосиф задигна комплекта на баща си за дисекция. Картонената кутия съдържаше скалпел, пинсети, карфици, предметно стъкло, шишенце с хлороформ и тампони. На капака ѝ имаше диаграма на разрязана жаба, върху която бяха обозначени вътрешните ѝ органи.

Баща му мразеше дисекциите.

Йосиф внимателно подреди инструментите на перваза. Извади изпод леглото буркан, в който имаше тигров саламандър.

Жана му светеше със свещ. Йосиф сряза корема на саламандъра и разкри лепкавата каша от вътрешностите. Виждаха  се плетеници от тръбички, пълни с прозрачна слуз.

– Тъкмо се е канел да си пусне сперматофора – капсула със сперматозоиди, – каза със страхопочитание Йосиф, докосвайки някаква малка бучица.

Зад вратата се чуха стъпки. Жана бързо духна свещта.  Баща им влезе и строго каза:

– Никакви свещи! Може да стане пожар. Жана, дай я!

Тя му я подаде неохотно.

– Излизайте веднага от там и си лягайте, – нареди баща им.

На другата сутрин Йосиф откри, че саламандъра е оживял. Размотавайки вътрешностите си животното се бе опитало да избяга, въпреки че Йосиф бе забол с карфици частите му към мекото дърво на нощното шкафче.

Следата водеше към перваза, където саламандърът притиснал муцуната си към мрежата бе умрял.

Този ден Йосиф зарови кутията с инструментите заедно със саламандъра. Докато затрупваше с пръст посивялото телце, тежко въздишаше, но нищо не каза.

На Йосиф му трябваше цяла година, за да изрови инструментите и отново да се заеме с дисекция на животните.

В Индия работници копаели тунел под един висок хълм. Организацията на труда била много примитивна. Хиляди работници били въоръжени само с кирки и лопати. Просто е чудно, че са се заели с такава работа без машини.
Един турист дошъл до прокопания отвор и попитал:
– Кажете, как успявате?
– Много просто, –  отговорил един от работниците, – виждате ли онзи мъж. Той като свирне, ние започваме да копаем. От другата страна също има бригада, която копае тунела. Ако се срещнем по средата ще имаме един тунел, ако не се срещнем ще имаме два тунела.

Наближавах селото, но умората си бе казала думата. Реших да се отбия под сянката, да пийна малко вода и след това да продължа.
Край мен минаваха коли забързани нанякъде. Не бях го забелязала, но наблизо спря камион, от ония с преградките, дето карат въглищата. Две от преградките бяха празни, явно хората бързаха и от рано се запасяваха за зимата.
От колата слязоха двама мъже загорели от слънцето. Грабнаха по една лопата и се насочиха отзад към въглищата. Обезпокоителна мисъл мина през главата ми: „Какво ли ще правят с тези лопати“?
Не беше нужно дълго да се чудя. С умели движения двамата започнаха да прехвърлят въглища от пълните преградки в празните.
Не знам как го направиха, но когато влязоха във селото всички преградки бяха пълни. Бях чувала, че вместо тон ти сваляли 800 кг и ти не можеш да докажеш измамата, а ако са в чувалчета вместо обещаните 25 кг обикновено са с килограм –  два по-малко, когато взимаш повече, кой ще си играе да ги мери един по един, но това което видях с очите си надхвърли очакванията ми.