Наближавах селото, но умората си бе казала думата. Реших да се отбия под сянката, да пийна малко вода и след това да продължа.
Край мен минаваха коли забързани нанякъде. Не бях го забелязала, но наблизо спря камион, от ония с преградките, дето карат въглищата. Две от преградките бяха празни, явно хората бързаха и от рано се запасяваха за зимата.
От колата слязоха двама мъже загорели от слънцето. Грабнаха по една лопата и се насочиха отзад към въглищата. Обезпокоителна мисъл мина през главата ми: „Какво ли ще правят с тези лопати“?
Не беше нужно дълго да се чудя. С умели движения двамата започнаха да прехвърлят въглища от пълните преградки в празните.
Не знам как го направиха, но когато влязоха във селото всички преградки бяха пълни. Бях чувала, че вместо тон ти сваляли 800 кг и ти не можеш да докажеш измамата, а ако са в чувалчета вместо обещаните 25 кг обикновено са с килограм –  два по-малко, когато взимаш повече, кой ще си играе да ги мери един по един, но това което видях с очите си надхвърли очакванията ми.