Кое можем да наречем сценарий на живот ни?
За сценарий на живота можем да считаме това, което човек „още в детството си планира да извърши в бъдеще“.
Тъй като малкото дете не е в състояние да подреди приоритетите си, то неговите планове се раждат под влияние на родителите му. А те често оформят детето си по свой образ и подобие. Момичетата наблюдават майките си, попиват привичките им, стилът и начина на общуването им, и буквално ги копират.
За момчетата, такъв пример на подражание е бащата. Е разбира се и родителските гени, които също влияят на пътя на индивида.
Това означава ли, че от нас в живота практически нищо не зависи и ние всички сме заложници на някакъв натрапен сценарий?
Нашият живот може да се раздели на няколко психологични етапа.
До пет години ние изпитваме доверие към това което ни обкръжава, живеем интуитивно. До десет години сме влюбени във възрастните. Струва ни се, че те са всемогъщи и знаят абсолютно всичко. Те за нас са съвършенни, образец на мярка за добро и лошо, безпорен авторитет и идеал. Тук се случват понякога и трагични ситуации, когато родителите налагат своите правила на детето, които са му чужди относно разбирането му на света. На 12 години вече сме разочаровани от възрастните, до 14 години преживяваме самотата и имаме чувството, че никой не ни разбира, а след това критикуваме принципите и насоките на нашето наследство и започваме да ги проверяваме.
Често се случва да спрем на етапа създаване на семейство и спираме да се развиваме като личности, тогава копираме и наследяваме родителския сценарий.
Как можем да изменим сценария?
По-добре късно, отколкото никога. Само желанието да изпълним несбъднатите си мечти, ни карат да осъществим своите планове. Именно своите, а не тези, които са предписани за нас по наследство.

Радостта от живота…..
В нея е цялата философия на творчеството на уралския художник Леонид Павлович Баранов.
Не е нужно да търсиш щастието, а да бъдеш негов източник. Именно за това говорят героите от картините му.
Съгласете се, че за да можеш толкова проникновенно да изобразяваш хората, трябва да ги обичаш. Както личностите, така и детето, което живее във всеки един от тях.
В противен случай, художникът просто не може да избегне фалша.
Засмейте се заедно с художника!

Този музей е един от най популярните. Той е частна собственост. Не е изненадващо, че целия музей е посветен изцяло на двамата герои – детективът Холмс и неговият партньор Уотсън.
Музеят е открит още преди 22 години, когато много туристи са се интересували от мястото на пребиваване на прочутия детектив. Имено това място, което е описано от писателя Конан Дойл.
Къща на любимия герой се намира на улица Бейкър Стрийт в центъра на Лондон, историческа родина на детектива и неговия спътник.
Твърде много хора по света все още мислят, че детектив Холмс е реална личност. Даже са му изпращали писма. Във връзка с това било решено да се регистрира къща с такъв адрес, кокто е описано в книгата.
В резултат на това къщата на детектива е станала съвсем реална. Сега на този адрес идват не само многобройните писма, но и много „фенове“ на легендарния Холмс.
Музеят на Шерлок Холмс в Лондон предоставя възможност на всеки турист пристигнал там, да се потопи в миналото.
Героят на разказите на Конан Дойл е живял в този дом от 1881 г. до 1904 г. По късно жилището на детектива се е  давало под наем.
Известният кабинет на Холмс, който се намира на втория етаж на сградата е запазен във вида, в който е бил в онази епоха.
Всеки може да види музея на Шерлок Холмс в Лондон и да се потопи в атмосферата на загадките, дебнещи в тази стая, криещи сякаш някакви тайни..

Мислите, че е трудно да се превозва слон, баскетболен кош със стълба или диван на вашата кола? Няма никакъв проблем!
За творческите личности, нищо не е невъзможно. Те могат да превозят всичко, което искат.
Дори не се спират пред факта, че товарът не може да се събере или не е подходщ за този вид транспорт.
Някои хора, заради икономии, какво ли не правят!
Ето вижте няколко необикновенни товара, които се превозват със съвсем неподходящ превоз.

При сканиране на мозъка на деца, подложени на стрес в ранна детска възраст, учените забелязали, че някои области на мозъка, имат обемът по-малък, отколкото при нормално дете.
Известно количество стрес има в живота на човека при всяка възраст. Чрез стреса човек се обучава да избягва опасни и неприятни ситуации, изменя поведението си и променя навиците си към по-добро.
Въпреки това, постоянния хроничен стрес свързан с бедност, недостатъчно внимание или насилие, може да остави негативни следи до края на живота.
Екип от учени от Университета на Уисконсин в Медисън е успял да докаже, че стресовите фактори в ранна детска възраст необратимо променят развиващия се мозък на детето, особено засягащи области, свързани с обучението, паметта и емоционалното поведение.
Такива промени могат в бъдеще да имат отрицателно въздействие върху поведението, здравето и дори избора на любим човек.
До сега не е изяснено, защо събития ставащи в две-, три- или четиригодишна възраст, влияят на личността и поведението на човека до края на живота му.
Трябва да обръщаме внимание на това, в какви условия растат децата ни, защото ние формираме личности, които израстват от тях.