Това е комичен пример за обучаване на животни.
Заек се е научил да управлява стадо овце, подражавайки на куче, коeто  не напразно се нарича  най-добрият приятел на човека.
Много комично изглежда как мъничкият, симпатичен „ушко“  гони по поляната няколко овце, които десет пъти го превъзхождат в ръст .
Между другото, процесът на „вразумяване“ на животни вече е на лице. Живеещите край човека, така наречени домашни животни, са много по-умни и съобразителни от дивите. Не само защото живеят в изкуствена среда, а и заради общението си с нас.

Свраките са интелигентни птици. Учени са изумени от необичайните им способности. Оказало се човек веднъж нападнал такава птица, става неин враг, който тя разпознава по лице.

Това много късно разбрал южнокорейския орнитолог Вон Йонг Ли, когато станал обект на нападение от свраки.

Отначало Ли изследвал гнездата им на територията на университета. Целта му била да преброи гнездата и яйцата в тях. Преди това е инсталирал в някои гнезда видеокамери.

Орнитологът забелязал, че го нападат тези птици, чиито гнезда е посетил. Той решил да измами свраките, като дал шапката си на друг човек. Но птиците атакували него, а не човекът, който взел шапка му.

Така той решил да изучи поведението на тези птици. При следващия експеримент в парка имало двама студенти. Единият се качил на дървото с гнездото, а другия останал на земята. И в този случай, всички свраки нападали покатерилия се на дървото.

Способността на птиците да запомнят лицето на човека удивило учените.

Свраките са близки роднини на враните, които също са много отмъстителни към нападателя на гнездата им.

Сулатра Сасулфан от предградията на Банкок е записана в книгата на Гинес, като най-окосменото момиче в света. Тя е само на 11 години.
Цялото й лице, уши, ръце, крака и гръб са покрити с гъста козина. Тя прилича повече на вълк в тази окосмена обвивка, отколкото на човек. Интересното е, че момичето е свикнало вече с вида си и се радва на популярност.
Тя страда от синдрома на Амбраса, рядко генетично отклонение. Както всички свои връстници тя плува, танцува под ритмите на своята любима музика, играе с другите деца. Обича математиката и иска да стане лекар, за да помага на хората.
В първите месеци от живота си тя не е могла нормално да диша. На две години е претърпяла две операции.
Родителите й се страхували, че другите деца ще я отхвърлят, но тя бързо се сприятелявала и сега има много приятели. Сега често я подстригват, защото косата й расте много бързо.
Никой до сега не е открил как да помогне на момичето. Когато била малка лекарите се опитали чрез облъчване с лазер да премахнат окосмяването й, но то отново бързо се възстановило.

Изкуството да се възтановява наранено лице е изненадващо стара. В древна Индия тайната на пластичната хирургия се е предавала от баща на син, в семействата на грънчари, още  800 години пр. Хр. Те правели глинени носове за неверни жени, обезобразявани от отмъстителни съпрузи. Тайната била така добре запазена, че Западния свят научил за това изкуство едва през XV век.
Трябвало да минат още 100 години, преди методът да получи популярност, посредством трудовете на италианския хирург Джаспаре Талякози.
През 1794 г. двама лекари на служба в френската армия, когато били в Индия станали свидетели при изработването на изкуствен нос. Те описали наблюденията си в статия, която получила огромно внимание в Лондон, където операцията била наречена „индийски метод“.
През октомври 2002 г. терористи взривили бомба в нощен клуб в Кута на остров Бали. Експлозията и последвалия пожар причинили изгаряния и ужасни рани на стотици хора. Пострадалите били лекувани от специалист по присаждане на кожа – доктор Фиона Удс. Той и неговия екип, са били разработили разтвор, наречен клетъчен спрей, който се правел от здравите клетки на кожата на пациента. Когато този спрей бил напръскван върху раната, се създавал епидермален слой, който спомагал върху кожата да израстне нова такава. Много хора са се възползвали от това откритие, когато са били наранявани.
Днес пластичната хирургия е напреднала много. Лекарите в тази област правят чудеса.

Опъването на кожата и инжекциите с нейротоксини, са честа практика за премахване признаците на стареене. Учени от Рочестър са забелязали, че не само меките части променят еластичността си с напредване на възрастта. Имало е и друга промяна. Променят се и костите.
Пластичните хирурзи са изучили 120 снимки получени при компютърна томография. Резултатите били разделени по пол, 20 мъже и 20 жени и по възраст в шест групи. След това специална компютърна програма изчислила дължината, ширината и ъгъла на долната челюст.
СТ изображения са помогнали да се получи по-добра триизмерна картина, чрез която измерванията са станали по-точни. Сравнили резултатите и установили, че ъгъла на долната челюст се е увеличил с напредване на възрастта. Излиза, че долната граница на лицето се е изместила, т.е. тя е намалила дължината  и височината си, но визуално това не може да се забележи.
Когато  костите намаляват по форма и големина, отслабва подържането на меките тъкани, кожата на лицето и шията.
Бъдещите пластични операции ще протичат на два етапа. Първо ще се изправят костите на лицето, в частност на долната челюст, а едва тогава ще се опъва кожата и ще се изглаждат бръчките.