Лингвистът професор Ролф Тейл от Университета в Осло твърди, че най-странния език в света е пирахан с помощта, на когото общуват пираха – ловци събирачи, живеещи на Амазонка.

Пирахан е странен с това, че за различния смисъл на думите се използва височината на звука.. Думата „приятел“ и „враг“ се пишат по един и същи начин, но се произнасят различно.

Освен това на този език може да се пее и свирка. Свиркането мъжете използват по време на лов, за да обменят информация помежду си, без да плашат дивеча.

За този език са характерни малко количество звукове, три гласни и осем съгласни.

В пирахан  на практика отсъстват числителните и думи обозначаващи цвят. Количеството се определя с една от трите думи: няколко, повече или много. Ако е нужно да се каже  цвета, се използва дума на предмет с този цвят. Например, „кръв“ – червен; „лист“ – зелен. При глаголите не съществуват времена.

Съществуването на пирахан, според някои лингвисти, подкопава теорията на Ноам Чомски за универсалността в структурата на изреченията за всички езици. В този език отсъства рекурсия, характерна за сложните изречения.

Писма са се писали на различни носители.

В музея по пощенски и куриерски услуги в Красноярския край, във филиала на федералното единно предприятие „Пощите на Русия“ се намира писмо, написано на лист от магнолия.

То датира от 1954 г.

Това писмо е обявено сред 15-те победители на всерусийската акция „Експонат на пощенския музей“ през 2009 г.

Сара от известно време се бе заела да учи езика на глухонемите. По цял ден переше ръце, съпроводена от усмивките и болезнените подигравки на близки и приятели.

Тя работеше в малък магазин и мечтаеше за времето, когато ще влезе някой глухоням да пазарува при нея и тя ще го обслужи, все едно в него няма нищо особено, което да го отличава от останалите хора.

Приятелката ѝ Лора казваше:

– Един здрав човек, никога не би разбрал инвалид. Има ли смисъл да се стараеш толкова?

– Обществото не дооценява как се чувстват такива хора, – казваше Сара. – Те имат нужда от разбиране и подкрепа. Бих искала да окажа помощ някой без крайник или лишен от слух, очи, ….

Един ден  мечтата на Сара се сбъдна. В малкото магазинче влезе младеж. Той пристъпи малко неуверено и притеснено към нея. Извади от джоба си смачкан лист и се приготви да обясни на продавачката какво иска.

Но изведнъж Сара вдигна ръце и заговори с него на езика на жестовете. Младежът остана поразен., но и радостен, че се е намерил човек, който го възприема като останалите, без недостатък.

Докато младежът пиеше кафе, Сара му подаде бележка. В нея бе написано:

„Научих езика на жестовете, за да можете да се чувствате тук добре, както всички останали хора, които пазаруват при мен“.

Какъв ли щеше да стане света, ако всички мислеха и постъпваха като Сара.

Трудно поносими бури, изтощителна горещина, опасни насекоми, разнасящи зараза, всичко това не спряло Агата Кристи, която си пригаждала да пише, седейки в някоя палатка или сложила лист хартия върху някой камък.

Много от нейните романи през 40-50 години не били написани в топлия и уютен кабинет, а при походни условия.

Нещо повече, тя не само е придружавала съпруга си и е писала романи по време на спиранията в археологическите походи, но е имала и свой особен принос в развитието на археологията по това време.

Едно от откритията на Агата Кристи бил портретът на древната Мона Лиза от слонова кост, която тя лично е спасила от напукване.

Благодарение на усилията ѝ и способността ѝ да измисля нещо ново, тази находка била спасена от смърт и била предадена в един от музеите като важен исторически експонат.

Тази Мона Лиза по това време била на 2600 години.

Агата Кристи не се смущавала от такива битови неуредици, като течащ покрив или вана с жаби, за това станала една от добре тренираните участници в експедицията на река Тигър.

Изследователите, представляващи норвежки ветеринарен институт, са установили, че собствениците на коне  могат да общуват с конете си с помощта на специални знаци.

Интересното е, че конете са се научили да искат, да им се свали или качи покривалото.

В бъдеще се очаква да се разшири „конния език на жестовете“.

Специалистите са провели проучване, включващо 23 коня, всеки от които вече са свикнали с факта, че по време на захлаждане те могат да поискат да бъдат покрити с одеяло.

По време на експеримента зоолозите са научили конете да кимат на лист хартия, на който е нарисувана хоризонтална черна линия, когато на животните им е хладно. Този жест означавал, че конете трябва да се покрият с одеяло.

При движение на главата към лист с вертикална линия, означавало, че трябва да се махне одеялото.

При ранните етапи на тренировките при изпълнение на искането, конят получавал храна всеки път.

Ежедневните тренировки се провеждали по 10-15 минути на ден. След 11-я ден конят привиквал на „правилата“, а след две седмици напълно съзнателно показвал един или друг знак.

Интересното е, че конете възприели първите тренировки с голям ентусиазъм. Те сами идвали при хората и привличали вниманието им с различни звуци.