Елена преживя катастрофа с родителите си. Оцеля, но от тогава ѝ остана заекването.

Не ѝ бе лесно, тя бе едва на осем години. Притесняваше много, когато общуваше с другите.

Тя споделяше с близки и приятели:

– Много се страхувам, когато трябва да говоря с хора, които имат нужда, но не ме познават.

Посъветваха я :

– Обърни се към логопед, той помага в такива случаи.

Тя последва съвета им и скоро преодоля предизвикателството да говори с други хора. Дори заяви:

– Сега ще използвам гласа си, за да помагам на другите.

Така Елена започна работа като съветник на гореща телефонна линия за емоционален стрес.

Бог може да работи мощно чрез нас дори с нашите ограничения.

Всеки от нас има глас, който може да помогне на другите.

Може да се страхуваме, да се смятаме за неспособни, да чувстваме, че нямаме точните думи.

Но Бог знае всичко това. Той може да осигури думите и необходимото, за да служим на другите и да изпълняваме Неговото дело.

Тенеси отвърна на удара и в крайна сметка изравни мача през четвъртата четвърт благодарение на тандема на Стив и Еди.

Но с оставащи по-малко от две минути, Титаните си върнаха преднината след игра с тъчдаун от 73 ярда на Кърт, който насочи топката към Айзък.

В последвалата атака Макнейр методично насочва нападението на Титаните. Всичко се сведе до едно последно разиграване от линията на 10 ярда.

Оставаха шест секунди, нямаше таймаути. Стекел даде сигнал.

Последва бърз пас към Кевин. Макнейр предаде топката перфектно в сигурните ръце на Дайсън.

След това полузащитникът Рамс направи гмуркане. Това изведе Дайсън напред и той веднага се опита да вдигне топката през голлинията….

Времето изтече, но на топката не достигна един ярд.

Докато противниковият отбор празнуваше победата си, Дайсън усети горчивото ужилване на поражението и се зачуди:

– Можех ли да направи повече, за да помогне на Тенеси да спечели.

В този момент на тихо размишление Бог му проговори:

– Дейсън, отборът остана на един ярд от победата тази вечер. А знаеш ли колко хора са на един ярд от вечната победа? Очаквам да отидеш и да им го кажеш.

И той го направи.

Дядо Симеон ловеше последните топли лъчи на есенното слънце. Той седеше на пейката пред дома си и примижаваше срещу слънчевата светлината. Мина чичо Миньо и се спря при стареца.

– Никъде другаде културата не се справя така добре да ни бута към ръба, – недоволно поклати глава дядо Симеон.

– А после ни критикуват и ни карат да се срамуваме, – махна с ръка чичо Миньо.

– И от къде мислиш идва всичко това? – попита язвително дядо Симеон.

– Гледаме филми, слушаме песни и четем книги, които възхваляват извънбрачния секс. Ние се забавляваме от това. Но когато се случи… когато някой, който познаваме, има такава връзка?

– Ние сме шокирани – изтъкна старецът.

– Трябва да се признае, – примирен каза Миньо, – че културата яко работи срещу усилията ни да си поставим морални граници.

– Сексуалната неморалност е ужасно вредна, – вдигна нагоре показалеца си дядо Симеон. – Тя е грях „против собственото ти тяло“. Освен това никога не можеш да избегнеш последиците.

– Можеш напълно да се възстановиш финансово, академично и какво ли още не – описа с ръка безкрайна линия във въздуха Миньо, – но щом стане дума за сексуален грях, това вече е различно.

– Не е ли това, което искат всеки съпруг и съпруга? – попита дядо Симеон. – Чистота, честност в отношенията, разбирателство и подкрепа. Което е най-добро за всеки от тях.

– Така е, – съгласи се Миньо, – предпазната граница за сексуалността трябва да ни спира да правим нещо, което няма да е добро за другия.

– Някои цял живот носят изневерите си като тайна в сърцето си, но това компрометира бъдещите им взаимоотношения. Затова се казва за такива неща: „Избягвай!“ – заключи мъдро дядо Симеон.

Бе облачно, но не се очакваше да завали. Синоптиците бяха обещали хубаво време и хората с надежда поглеждаха към небето, за да открият ярките лъчи на слънцето и да усетят топлината му.

Жоро и Спас, бързо крачеха. Вълнуваха се и споделяха това, което бяха открили и ги бе поразило.

– Забележи, – вдигна пръста си заканително нагоре Жоро, – казва се, че Той издържа кръста, заради радостта, която Го очакваше.

– Думата „радост“ тук на гръцки има определен смисъл, – започна да уточнява Спас. –  Това не бе просто радост, а специално и конкретно задоволство, изразяващо се във вълнение и щастие.

– С други думи, това бе „финалната линия“, след която Исус очакваше победата Си. Именно под това се разбира „тази радост“ в Библията.

– Всъщност каква радост конкретно очакваше нашия Господ? – попита Спас.

– Исус знаеше, че със Своята смърт заплаща нашето спасение. И когато е висял на кръста Той е видял теб, мен и всички останали хора.

– Сега разбирам, че ние сме били неговата радост, която Го е очаквала, – почеса се по главата Спас.

– Разбираш ли, Той е съсредоточил Своя поглед именно към тази радост, която Му е помогнала да понесе кръста, – възторжено възкликна Жоро.

– И сега, когато се случва нещо в живота ни, ние трябва да се виждаме победители чрез Него. Концентрирайки се към целта, ние се фокусираме към победата.

– И ако успеем да насочим погледа си към победата и радостта, които ни очакват, ние ще можем да издържим много от това, с което се сблъскваме, –  отбеляза Жоро.

Слънцето проби облаците. Наоколо стана светло и радостно.

Война, безпощадна и унищожителна. Безброй жертви и невинни убити. Страшна кървава мелачка, която унищожава всичко човешко у хората. Навсякъде страх, глад и разруха.

Наближаваше Рождество. Вечерта на фронтовата линия бе необичайно тихо. Снегът падаше и покриваше всичко с бялата си пелена. Студът немилостиво проникваше през дрехите, а вятърът не прощаваше на всяка открита част от тялото на войниците.

Мислите на хората, които снегът бавно затрупваше в окопа, бяха далече. Те виждаха трапези отрупани празнично и множество усмивки на близки, приятели и любими.

Изведнъж тишината бе нарушена. Млад мъж запя:

Тиха нощ, свята нощ
Цяла земя е в тишина….

Почнаха да се прибавят и други гласове, докато песента обхвана целият окоп.

От другата страна на фронта се долавяше същата мелодия, но с непознати думи. Техните противници също пееха „Тиха нощ“, но на родния си език.

Всички си мислеха за Княза на мира, който се бе явил на света в тази нощ.

Колко много са се изменили хората. Хубаво би било, ако можехме да пеем заедно за „Младенеца в яслите“. Тогава земята би заприличала на Небето.

Когато Христос е наблизо, всички междуособици престават и настъпва мир. Нощта отстъпва пред сиянието  на този, Който дойде на земята, за да поеме наказанието идващо от нашия грях и да ни даде вечен живот.

Сега светът е опорочен и подтискащ, но ние повярвалите в изкупителното дело на Христос, можем да се наслаждаваме на Неговия мир в сърцата си.

Но трябва да помислим и за тези, които не познават нашия Спасител. Да им помогнем да познаят Истината, за да бъдат освободени от оковите на греха.