В залата обсъждаха нова книга за Светия Дух.
Един от журналистите на местният вестник попита автора на книгата Ангел Новаков:
– Как активирате Светия Дух? Чрез хапче ли?
– Фармацевтичните компании могат ли да създадат такива? – намеси се и една млада журналистка.
Новаков повдигна вежди, поклати глава и се засмя:
– Нищо не правя. Чакам Духът и Той идва.
– Съвсем нищо? – ококори очи журналистът.
– Съществува погрешно убеждение, че ние с нашия опит караме нещата да се случват, – подчерта Новаков, – а всъщност Бог прави всичко.
Двамата журналисти го изгледаха изпитателно, не вярвайки на ушите си.
– Началото на църквата няма нищо общо с човешките стратегии или впечатляващото лидерство, – поясни Новаков. – Светият Дух дойде като силен вятър в стая с изплашени, безпомощни и объркани ученици. Той разби всички етнически превъзходства, като събра хора, които бяха в противоречие, в една нова общност.
Край тях се прибавиха още няколко души и постепенно групичката около Новаков нарасна, а той продължаваше разпалено на обяснява:
– Учениците бяха толкова шокирани, колкото всеки друг, когато видяха какво прави Бог в тях. Те не направиха нищо да се случи; „Духът ги направи способни“. Нашата работа като благовестители в света не се определя от това, което можем да направим. Ние сме изцяло зависими от това, което само Духът може да направи. Това ни позволява да бъдем смели и спокойни.
Един възрастен господин се провикна в множеството:
– Изтощих се, като вярвах, че трябва да накарам нещата да се случат.
Новаков се обърна и му каза:
– Само Светият Дух може да направи това.