При излитане и кацане в Юта и Уайоминг, на земята могат да се забележат истински големи стрелки. Оказва се, че подобни стрелки не са десетки, а стотици.

Дължината на всяка стрелка е не по-малка от 25 метра. Те са разпръснати от Западния бряг до Източното крайбрежие на САЩ.

Историята на тези стрелки е започнала на 20 август 1920 г., когато в САЩ е започнала да  функционира въздушна поща.

По това време не е имало авиационни карти и летците са се ориентирали по обекти на повърхността на Земята. Проблемът се състоял в това, че при лошо време или през нощта полетите били изключително опасни.

Пощенската служба на САЩ решили проблема,като създали земна визуална навигационна система, състояща се от наземни маяци, прожектори, който се простира от Ню Йорк до Сан Франциско.

На всеки 10 мили били излети бетонни стрелки, които били боядисани в яркожълт цвят, а в центъра ѝ поставяли  кули с въртящи се прожектори, т.е. вид маяк за самолет. Прожекторът се захранва с дизелов генератор, който се намира в основата на стрелката.

В началото на 40-те години на XX век се наложило системата да бъде закрита, металните кули били претопени, защото военната промишленост изпитвала недостиг от метал, а самите стрелки са останали и до сега.

Това бе добро място, особена на ски пистите. Петър, млад студент изучаващ философия, често идваше тук и караше ски. Това му доставяше голямо удоволствие, но му се искаше и друго, малко по-различно от спускане по пистите.

Петър често наблюдаваше порещите небето разноцветни парапланери. Именно на това място много добре се движеха въздушните потоци и парапланеристите ги използват много умело, когато бяха във въздуха.

Петър мечтаеше да полети, но се боеше от височината, затова само наблюдаваше полета на другите и им завиждаше.

Веднъж след поредното спускане  Петър едва не се сблъска с доста позната фигура – Марин, който много внимателно сгъваше купола на парапланенра си след проведеният полет.

– Здравей, – поздрави го Петър, – вече си станал професионалист, радвам се за теб.

– Знаеш, че най-напред започнах като любител, но това прерасна в нещо много по-сериозно, – повдигана рамене Марин.

– Аз отдавна  мечтая да летя, – каза въодушевено Петър, – небето отдавна ме привлича. Работата е там, че още като дете се боях от височините и аз използвах всяка минута да тренирам в тази насока. Въпреки това, достъп до парапланер, колкото и да се стараех, нямах.

– Тогава ела и ще летим заедно, но това може да стане утре. Програмата за полети днес съм изпълнил и повече няма да летя.

Очите на Петър искряха:

– Наистина ли ще ме вземеш? …. И аз ще летя?!

– Ела утре в седем часа сутринта, – усмихна се Марин и му подаде ръка. – Извинявай, но сега се оттеглям на почивка. Утре , сутринта ще се видим.

Марин му махна с ръка и потегли с колата си.

Петър тръгна към хотела с приповдигнато настроение:

– Утре ….., – въртеше се Петър широко разперил ръце, – ще летя. Ще се изпълни това, което толкова дълго съм мечтал. Няма да бъда сам, а с опитен летец …. и ще поря облаците.

Вечерта мина весело. С приятелите си Петър се заседя на бара, след което  заспа дълбоко.

Толкова дълбоко заспа, че проспа полета. Събуди се на обяд.

Марин беше изчезнал накъде „зад хоризонта“, а Петър нямаше телефония му номер. Двамата повече не се срещнаха.

Друг такъв случай да лети,  на Петър не се удаде повече. В живота не се прощава небрежността.

Един ден учителката попита децата:

– Какви искате да станете, когато пораснете?

Децата се надпреварваха да отговарят:

– Летец.

– Артист.

– Певица.

– Акробат.

– Лекар.

– Инженер.

Желанията бяха много …..

Само Михаил се беше сгушил на чина си и мълчеше.

– А ти? – обърна се към него учителката.

– Когато порасна искам да стана посетител в магазин. Ще си купя броколи, домати и моркови. След това ще се върна у дома и ще си направя супа.

През 1948 г. около Западен Берлин имало блокада. Единственият начин за снабдяването на града бил чрез въздушен транспорт.
Американският летец Гейл Хелворсен решил преди кацането си на летище Темпелхоф да спуска за децата пакети с лакомства, с помощта на малки парашути.
Скоро неговият пример последвали и други пилоти. Сладките били купени със средства, пожертвани от жителите на САЩ и Великобритания.
В пакетите обикновенно имало шоколад, дъвки и стафиди.
Ето защо самолетите доставящи тези товари до Западен Берлин  били наречени „стафидени бомбардировачи“.

В какаото се съдържат цяла кошница с важни за човешкия организъм елементи:

Антиоксиданти – какаовите зърна съдържат полифеноли, близки до тези на виното, които имат добри антиоксидантни свойства, полезни за здравето. Тези съединения се наричат флаваноиди и повишават устойчивостта на капилярите, стимулират сърдечната дейност, имат диоретично, противовъзпалително и антибактериално действие, влияят на обмяната на йода и калция в организма.

Теоброминът е много лек стимулант с леко диуретично действие. Важно е да се знае, че той може да е токсичен за животни като кучета, котки, папагали и коне.

Кофеин – какаовите зърна съдържат малко количество кофеин, много по-малко от това в кафето и чая.

Фенилетиламини – те са слаби антидепресанти и стимуланти, подобни на произвежданите от самото човешко тяло допамин и адреналин.

Серотонин – какаото и шоколадът могат да повишат нивото на серотонин в мозъка.

Основни минерали – какаовите зърна са богати на магнезий, калций, желязо, цинк, мед, калий, и манган.

Витамини – А, В1, В2, В3, В5, С, Е.

За разлика от кофеина теоброминът не повишава работоспособността, но спомага за по-бързото възстановяване на физическите сили на организма, когато се изисква голямо напрежение, при космонавти, водолази, летци, спортисти, миньори и др. Несъмнено това се отнася и за хора, заети с усилен умствен труд.

Този ефект на какаото се дължи не само на голямата му калоричност и малките количества кофеин, съдържащи се в него, но преди всичко на стумулиращото въздействие на теобромина върху централната нервна система.

Високо е и съдържанието на танинови вещества – около 5%, на пектинови вещества и на въглехидрати.

В зърната на какаото се съдържа много полезното вещество флаванол, което е в състояние да подобри значително кръвообръщението в мозъка.

Какаото сваля кръвното налягане. Ежедневната консумация на богатата на флаваноли какаова напитка може да направи обратими животозастрашаващи увреждания на кръвоносните съдове, предизвикани от диабет.

Помага при депресия или при предменструален синдром.

Поради голямото съдържание на мазнини какаото не се понася добре от жлъчно и чернодробно болни, страдащи от различни храносмилателни смущения – гастрит, ентероколит и др.

Доказано е, че 15 грама какао на прах разредено с 300 мл вода, причинява силна секреторна реакция от страна на стомаха. Ако същото какаово питие бъде приготвено с прясно мляко, то напуска по-бавно стомаха и дразнението е по-слабо.

Какаото съдържа висок процент оксалова киселина, поради което е неподходящо за хора, предразположени към образуване на оксалатни пясъци и камъни в бъбреците.

Понякога причинява алергични смущения: копривна треска, екземи, мигрена, хемороидални кризи.

Основното приложение на какаото е за приготвяне на шоколад. Какаото се слага в много сладкарски произведение – кремове, торти, кексове, бисквити и др. Използва се и за приготвяне на топли и студени напитки.

Какаото на прах се пази в добре затворени съдове от стъкло или порцелан. Не е за предпочитане съхраняването му в пластмасови съдове, тъй като етеричното масло лесно се изпарява. Съхранява се при температура 20 градуса Целзий.