В една банка работел касиер, който много искал да забогатее бързо. Той се възползвал от парите на банката и ги вложил в едно предприятие с надежда да получи добър лихвен процент, който щял да покрие взетите пари. Но предприятието се оказало несъстоятелно. Касиера бил осъден и хвърлен в затвора.
Той имал жена и дъщеря. Няколко дена след като бащата на момичето бил прибран в затвора, тя се върнала от училище обляна в сълзи, а в къщи избухнала в ридания и никой не могъл да я утеши. Тя казала на майка си, че няма да отиде повече в училище, защото там нарекли баща й крадец.
До вечерта момичето вдигнало температура и легнало болно на легло. Раната нанесена на сърцето й била фатална.
Тя толкова много обичала баща си, а той се оказал крадец и бил поставен в затвора. Нейната светиня била „осквернена и посрамена“. Момичето от ден на ден все повече отпадало и лекарят казал, че може да умре. Мъката на майката нямала граници.
Един ден момичето се обърнало към майка си:
– Мамо, извикай татко. Нека да дойде и да сложи глава на възглавницата ми.
Майката виждала, че дъщеря й бавно и постепенно гасне, за това не могла да не изпълни последната й молба. С ридание се обърнала към властите, да пуснат за малко съпруга й, за да се види с умиращата им дъщеря.
Когато влязъл в стаята, момичето бързо се обърнало към него и казало:
– Ах, татко! Знаех, че си ти. Бях уверена, че ще дойдеш. Татко, моля те ела при мен и сложи глава на възглавницата ми както правеше преди.
Момичето обхванала главата му, ласкаво я приближило към лицето си и починало. Тя станала жертва на срама. Не могла да понесе позора и оскърбленията.
В ада, където ще се открият всички грехове на човека, прегрешилият ще се покрие с вечно посрамление. Това е мястото на позора. Срамът носи страдание. Докато още не е късно, изчистете греховете си чрез Исусовата кръв!

Това беше една обикновена изпълнена с напрежение сутрин. Наближаваше 8:30 ч. Възрастен мъж на около 80 години влезе тихо и помоли да бъдат отстранени шевовете от показалеца на ръката му.

Беше очевидно, че бързаше. С леко треперещ от вълнение глас мъжът каза:

– Имам важна работа в 9 часа тази сутрин.

Сестрата го съжали, но само поклати глава. Тя го помоли да седне, знаейки че всички доктори са заети и ще се освободят най-рано след час.

Наблюдавайки го с каква тъга поглежда стрелките на часовника, сестрата се съжали над него. Тя си помисли: „По-добър от този момент едва ли ще дойде. Сега, когато няма други пациенти мога сама да обработя раната му.“

Огледа пръста и забеляза, че раната е започнала добре да заздравява. Посъветва се с един от лекарите и получи необходимите инструменти, за да свали шевовете и медикаменти, за да обработи раната.

Докато сестрата се занимаваше с пръста на стареца, двамата се разприказваха.

– Сигурно имате час при лекаря и за това бързате.

– Не, трябва да отида до болницата, за да нахраня болната си жена.

– А, какво се е случило с нея?

Възрастния човек с болка каза:

– Откриха й болестта на Алцхаймер.

Сестрата погледна часовника и попита:

– Тя ще се притесни ли ако малко закъснеете?

– Уви, през последните пет години, тя изобщо не ме познава, – въздъхна мъжът. – Дори не знае, кой идва при нея, – поклати съкрушено глава старецът.

Сестрата изумено възкликна:

– И вие, въпреки това, отивате всяка сутрин при нея? Независимо от това, че тя не знае кой сте?!

Старецът се усмихна и бащински потупа сестрата по рамото:

– Тя не знае кой съм аз, но аз зная коя е тя.

Сестрата едва задържа сълзите си. Когато старецът си отиде тръпки я побиха и тя си помисли: „Това е любовта, за която съм си мечтала цял живот. Въпреки болестта си, тя е най-щастливата жена, защото до себе си има такъв грижовен. съпруг.“

Наистина ли рибата е полезна за мозъка? Този мит се е родил в резултата на псевдоизследванията на немския лекар и натурфилософ Фридрих Бюхнер, който е открил фосфор в човешкия мозък и дошъл до заключението, че това вещество е катализатор на мисленето.

В действителност, на нашето тяло не му е необходима риба като незаменим източник на фосфор. Достатъчно е консумацията на яйца, месо, мляко и плодове, а за добрата работа на мозъка изобщо не е нужен фосфор.

За него не е нужно риба, а яйца, които съдържат аминокиселини и витамин А.

Грималди, известен италиански клоун, бил много тъжен. Пристигайки в един от големите градове, той решил да отиде при лекар, да поиска съвет как да се отърве от тъгата си.

Докторът без да знае кой е дошъл при него, му препоръчал различни неща. Грималди му казал, че е опитал всичко, но нищо не му е помогнало.

– Тогава идете в цирка. Дошъл е един известен клоун. Чуйте го той притежава такова остроумие и чувство за хумор, че всички се заливат в смях. Идете, ще се посмеете и тъгата ви ще си отиде.

– Уви, – казал пациентът с голяма горчивина, – аз съм този клоун.

Другите разсмивал и развличал, но той нямал мир, спокойствие и радост.

Да се утешаваш в наслаждения е опасно. Да утешаваш сам себе си е неразумно. Утеши се в Господа, това е умно и разумно. Утехата от скърбите идва тогава, когато се доверим на Бога.

Исус Христос изцелява човешките души от униние и гнетяща мъка.

Няма да престана да се радвам на чудесата, които Бог върши в нашето трудно време. Той не просто изцерява, а и възстановява отделените органи от тялото: бъбрек, ръка, крак или друг орган, който сме загубили при нещастен случай. Той всичко може. Ние само трябва да повярваме.

Ето ви едно свидетелство на жена, която е проимала нов бъбрек в замяна на отделения при операция.

„През 1993 г. след загнояване, ми премахнаха десния бъбрек. 10 години живях с един бъбрек. Беше ми много тежко. Постоянно чувствах натоварване върху бъбрека, който беше останал. Една година след като се покаях, почуствах, че обичайното натоварване на левия бъбрек е намаляло. Общото налягане се нормализира. Така живях 3 години.

През август 2003 г. най-накрая реших да отида в диагностичен център. Лекарят по време на изследването, със специалното оборудване, ми показа, че вторият ми десен бъбрек изглежда много по-свеж, чист и нов в сравнение с левия. Той каза:

– Погледнете, като нов е!

Когато погледнах екрана, аз силно извиках, а лекаря силно се разтревожил за мен. Те ме попитаха:

– Какво се е случило?

Аз казах:

– Ето вижте, втория бъбрек, аз го виждам!

Лекарят недоумяващо попита:

– Да, бъбрек и какво от това?

А аз му казвам:

– Работата е там, че преди 10 години ми го отрязаха, всички документи съм запазила.“

Без жива вяра в Спасителят не може да стане никакво чудо.