Борислав прошепна:

– Татко, главата ме боли.

Баща му се приближи, а Борислава протегна ръце към него:

– Много ми е студено. Татко, можеш ли да ми разтриеш краката?

Борислав имаше висока температура. Тресеше го. Цялото му тяло го болеше.

Той искаше не толкова да се управи, колкото баща му да бъде до него.

Борислав бе заведен на преглед в поликлиниката.

Лекарят каза лаконично:

– Има вирус.

Този ден бащата седеше с болното си момче с часове. Разтриваше му краката. Даваше му лекарства.

Бащата отчаяно искаше да му стане по-добре.

– Толкова е трудно да стоиш и да гледаш как Боби страда, да виждам болката му отблизо.

Когато някой, когото обичаме, страда, нашето присъствие, независимо дали говорим или не, често е най-важното за него.

Дори и да не знаем винаги какво да кажем, просто присъствието в неговото страдание може да бъде най-големият дар, който можем да му дадем.

Нека поискаме Бог да ни даде мъдрост, за да знаем кога да говорим и кога да предложим утехата на мълчаливо присъствие на тези, които страдат.

Борис бе доста възрастен. Отдавна се бе пенсионирал. По здравословни причини трябваше да се откаже от шофирането.

Живееше сам.

– Въпреки всичко, се нуждая от помощ, – споделяше той с приятели. – Трябва да взема покупките си, да купя от аптеката лекарства, а в неделя някой трябва да ме закара на църква.

Борис обичаше дните в дома си.

– Наслаждавам се на безплатна музика за поклонение онлайн и библейско преподаване по телевизията през целия ден.

Той прекарваше дните си заобиколен от Писанието, молитва и хваление.

Навиците, които поддържаше, бяха резултата от това, къде бе засадено сърцето му.

Намерил благоволение в Бога, Борис се наслаждаваше на Неговата истина. Често размишляваше върху нея, за това не следваше бунтовния модел на този свят.

Трудности има всеки, но живот установен в пътищата на Господа “ е като дърво, посадено край водни потоци. . . чийто лист не повяхва“.

В зависимост от сезона на живота ни не винаги сме в състояние да прекарваме повече часове на ден в изучаване на Библията.

Въпреки това, Исус засища всеки, който е жаден, който дойде при Него, а Светият Дух изпълва Неговите последователи като река.

Можем да натопим сърцата си в живата вода чрез хваление и разсъждение върху Писанието, а също и чрез грижа за другите, говорене с Бог, докато работим или молим за прошка, когато сбъркаме.

Следвайки Божията мъдрост, ние поставяме сърцата си в плодородна почва. Този живот се нарича праведен и Бог бди над него.

Надя кършеше ръце и плачеше. Нейният любим бе тежко болен.

Лекарствата не помогнаха.

Лекарите безпомощно вдигаха рамене.

Надя знаеше, че Единствения, Който можеше да помогне бе Бог, за това усърдно се молеше, но отговор не идваше.

Тя бе отчаяна:

– Боже, не виждаш ли сълзите ми? Сърцето ми е разбито. На мен може и да не обръщаш внимание, но моля Те помогни му. Нима не те е грижа, че той агонизира? Защо не правиш нищо? …

Тогава в сърцето си тя долови тих глас:

– Наде, довери ми се. Аз знам кое е най-доброто.

Надя разтърси глава. Изправи се.

Избърса очите си и възкликна:

– Боже, прости ми. Нима аз знам по-добре от Теб, кое е най-доброто за моя любим?!

Марта прекалено много се тревожеше за дъщеря си.

Елена не бе малка, но трудно се ориентираше в състоянието, в което се намираше.

Тя постоянно питаше майка си:

– Къде мога да намеря най-добрите съвети и лекарства за здравето си?

Екстремните върхове и дълбоки спадове на дъщерята тежаха на сърцето на Марта.

Изтощена от тъга, тя бе престанала да се грижи за себе си.

Един ден Калина предложи на Марта:

– Напиши на листчета всички свои притеснения, които не можеш да контролираш и ги остави в една отворена кутия до леглото си.

Марта реши да пробва.

Тази практика не отне напълно стреса, но когато видеше кутийката, Марта си казваше:

– Притесненията си дадох на Бога, те не са вече мои.

Всеки от нас има тревоги и страхове, но Бог е близо и е Единственият, Който може да промени ситуацията, за това нека оставим всичко в Неговите ръце.

Невен се чувстваше претоварен. Имаше усещане, сякаш въздух не му достигаше.

Когато сподели положението си с приятели, те му предложиха следното, за да избегне стреса:

– Излез в отпуска.

– Иди се консултирай с терапевт.

– По-добре си сръбни яката.

– Опитай с лекарства.

– Не, по-добре се позабавлявай.

– А защо не започнеш нова романтична връзка?

Невен изпробва някои от тях, но за повечето се отказа.

То сам прецени за себе си:

– Не съм по-добре от преди. Натиска е отвътре. Кой може да го премахне?

Петър чу терзанията му и го посъветва:

– Само Бог има силата да премахне напрежението отвътре. Обстоятелствата ти могат да останат същите, но поне по-спокойно ще дишаш.

– Интересно, – вдигна глава обнадежден Невен.

– Той може да ти даде мир и почивка, като същевременно предлага на живота ти ново измерение.

– Какво трябва да направя? – попита Невен.

– Просто Го попитай.