Денят обещаваше да е топъл, но кой го знае, при днешните резки климатични промени, човек всичко може да очаква.
Въпреки това Гена реши да излезе и да се поразходи. Срещна приятелката си Запряна и двете отидоха до близкото кафене.
Гена започна нетърпеливо:
– Вчера сутринта, докато поливах цветята на балкона, забелязах, че едно от любимите ми цветя е повехнало. В лейката ми бе останало малко вода, но аз я излях на цветето и тръгнах с намерения, да налея още вода и да до полея, но Васко искаше нещо да му намеря и аз забравих….
– И какво стана с цветето ти, увехна ли? – попита загрижено Запряна.
Тя много обичаше цветята и полагаше големи грижи за тези, които си бе насадила.
– Тази сутрин цветето ми бе в прекрасна форма, – усмихна се възторжено Гена. – То се бе съживило. Представяш ли си, само няколко капки са му били достатъчни, за да си възвърне красотата?!
– Хубаво, че е станало така, – въздъхна облекчено Запряна.
– Мисля си, – каза Гена, – че и в християнският живот се случва така.
– Какво имаш предвид? – – попита учудено Запряна.
– Обикновено смятаме, че ако не вършим велики дела, не помагаме на никого.
– Е, да, – съгласи се Запряна, – но една мила дума казана на място, може да доведе до неочаквани резултати.
– Трябва да сме по-внимателни с малките неща и да не ги пропускаме, – каза сериозно Гена, – те могат да променят нечий живот.
Явно и двете бяха решили, че щом голямото е недостижимо за тях, по-добре да свършат малкото. Но нали хубавите неща започват от нещо съвсем малко – насърчаваща усмивка, прегръдка с пожелание за успех, някоя добра дума след провал,….
