Бързо хранене марка KFC отново се отличи. След изяждащия лак за нокти представи фирмени свещи със аромат на печено пиле. Представителство на KFC в Нова Зеландия е използвало този необичаен продукт като награда в конкурс.

На своите абонати в социалните мрежи са предложили да помислят над това, какви фирмени продукти биха искали да видят от любимата си марка.

Обявяването на конкурса било поместено заедно с изображението на самата награда – ароматна свещ с изображение на логотипа на KFC.

За разлика от обичайните ароматни свещи, ароматите на свещите на KFC са вкусни.

Тази свещ е със мирис на печено пиле,  джинджифилова бира и джулеп – алкохолен коктейл, приготвян от листа от мента, захар и бърбън, към него се добавя сода и ситно натрошен лед.

Кампанията получи жив отклик и вълна от коментари от страна на потребителите. Сред предложенията били: корпоративен вкус на сладолед, балсам за устни със вкус на печено пиле, дезодорант, бомби за ваната и даже ароматизирана котешка тоалетна.

Интересно е, че преди KFC марка е представяла и други необичайни неща, които не съвпадат в представата на заведения за бързо хранене. Един от тях е лак за нокти с вкус пиле, направени от две от най-популярните фармацевтични марка по рецепта. За да усетите вкуса на лак, първо е трябва да бъде приложен на ноктите, а след това да се оближе.

Старият мост бе любимо място за разходки. Тук често си правеха снимки месните жители и идващите насам туристите.

Но миналата година казаха, че мостът вече е опасен за преминаване и затова го оградиха с високи метални заграждения. Даже поставиха предупреждаваща табела: „Преминаването забранено! Опасна зона!“

Тази сутрин на Стария мост бе забелязано само момиче. Явно то искаше да скочи долу. Видяха я няколко души. Те се притесниха много, но освен да звъннат на съотвените служби, не предприеха нищо друго.

От там мина Павел Славов, фелдшер от Бърза помощ. Той също я видя.

Пренебрегна всякакви инструкции за безопасност и бавно започна да се придвижва към момичето. Съвсем нямаше намерение да чака пожарната и аварийната, да дойдат и да свалят момичето, до тогава тя можеше да е скочила вече.

Как можеше Павел да не се намеси? Момичето бе съвсем младо.

Духаше силен вятър, а тя съвсем не би дочакала другите служби да дойдат и не би позволила да я свалят. Просто вятърът щеше да я духне от мястото, на което се бе покачила.

Чуваха се викове. Момичето плачеше, а Павел приближавайки към нея и говореше, опитвайки се да я накара да забави и изобщо да не изпълни намерението си, докато достигне до нея:

– Успокойте се! Успокойте се!

Когато стигна на една ръка разстояние от нея, рязко я дръпна назад и я бутна по гръб. Хвана ръцете ѝ и блокира тялото ѝ, за да не може момичето да предприеме по-нататъшни отчаяни действия.

През това време се изкачи един от пристигналите  полицаи и  помогна на Павел бавно да я спусне долу.

Беше страшна гледка.

– Ами ако тя бе паднала долу върху леда, щеше да бъде мъртва – трепереше една жена, която бе станала свидетелка на случилото се.

– Този млад човек е достоен за уважение, – каза белокос старец, който също бе наблюдавал събитието. – Нека Бог те опази и тебе младежо!

Павел бе постъпил съвсем по човешки, действал бе инстинктивно и веднага, но в резултат от намесата му, бе спасен един живот.

Едно от най-красивите места в Швейцария  е разположено  в околностите на две алпийски езера – Тин и Бриенц.

Това място по право се нарича приключенската столица на Швейцария.

Живописният град се е превърнал в рай за любителите на адреналина.

Бънджи скокове, скално катерене, ветроходство, планинско колоездене, скачане с парашут, каране на ски, сноуборд, кънки на лед, нощ с шейни – това е, което можете да изпробвате на това място.

Жителите на село Нида се сблъскали с необичайно природно явление.  В реката са се образували огромни снежни топки. Топките са се появили след силен снеговалеж, затопляне и преминалата след това силна буря.

Ръководителят на жилищното строителство и социално развитие на администрацията на село Нида Валери Того разказва:

– Падна много сняг и водата дойде. Край брега се оформиха снежни камъни от лед. Когато започна прибоя, силните вълни започнаха да разбиват снега на парчета и да го изхвърлят на пясъка. Парчетата започнаха да нарастват. И се получиха топки с различни размери.

Диаметърът на топките бил от 10 до 25 сантиметра.

Иван Маджаров се връщаше от риболов. До него вървеше вярното му куче.

Изведнъж Иван забеляза движение в леда и си помисли: „Вероятно е паднал някой рибар“.

Той хукна със всичка сила, за да се притече на помощ на нещастника. Преминавайки половината път до потъващия, Иван разбра, че в капана на леда е попаднал не човек, а лос. Животното бе пропаднало в дупка, образувала се в леда. Вероятно се бе борило и ритало, но явно бе замръзнало.

Иван бързо звънна на жена си,

– Обади в спасителната служба, тук се бори за живота си, пропаднал в леда лос.

След това се обади и на баща:

– Донеси ми здрава връв и брадва. Лост се е заклещил в леда и не може да се измъкне.
Сътрудниците по спешни случаи се отказаха да спасят животното. Тогава Иван си направи ласо. Едва на третия път успя да го нахлузи на врата на животното.
Започна да го тегли. Животното се обърна по гръб и предните му копита се оказаха на здравия лед. Така мъжът успяха да го издърпа на около двадесет метра от дупката в леда. Близо до брега леда под животното се пропука отново, но този път не толкова опасно, че да потъне.

След като го извлече лосът, животното  легна спокойно. Очевидно бе малко зашеметено.

Животното бе много измръзнало и силно се тресеше. Иван започна да го разтрива, за да го стопли.

Стана забавно, когато мъжът седна, а животното положи глава на коляното и започна да пръхти. Явно всичко разбираше.

Скоро лосът окончателно дойде на себе си и се изправи на крака. Иван сряза връвта, с която го бе теглил. Лосът тръгна към вътрешността на острова, а кучето на Иван го съпроводи около 50 метра, след което се върна при стопанина си.

Двамата човекът и кучете бяха доволни, те бяха спасили един давещ се в ледената вода.