Малко селище, на вид най-обикновено. Често го включват в туристическите маршрути. Защо ли? Тук е работила първа белоруска печатница, а през XVII век  е живял Симон Будни писател, философ и просветител. Но това едва ли е достатъчно, за да привлече толкова много туристи.
Тук се намира извор с лековита вода свързана с Панталеймон-лечителя. Източника е чудотворен и ето каква удивителна история се приписва на него.
Местната легенда разказва, че по времето на Втората световна война, в малката рекичка, от която войниците си взимали вода, германците излели няколко цистерни спирт. Тя водела началото си от извор наречен на лечителя Панталеймон.
Въпреки излетия спирт, по реката течала бистра вода. Защитата не спряла до тук.
След като войниците излезли от окопите, германците пуснали силно отровен газ. Местният свещеник усещайки надвиснала опасност, призовал за молитва вярващите в малката църквичка. Изведнъж вятърът променил посоката си и вместо над руските окопи, облакът с отровния газ, се оказал на немските войски.
Дали това е само легенда, не знам, но близо до църквата има гробище, в което са погребани два батальона немски войници. Това са тези, които са се оказали под облака с отровния газ.
На това гробище няма огради, нито кръстове, само малките хълмчета отбелязват местата на гробовете.

Монахът  Бодхидхарма веднъж отишъл на една висока планина, за да прекара няколко дни насаме. Очите му постоянно се затваряли и накрая заспал по време на молитва. Когато се събудил се ядосал на себе си, отрязал клепачите си и ги хвърлил на земята. Много скоро на това място  пораснал първият чаен храст, който прогонвал съня.
В китайските легенди се казва, че първият човек, който е изпитал чая върху себе си е император Шен Нун. Хората тогава пиели обикновенно гореща вода. Веднъж в чашката на Шен Нун паднал лист от чаен храст и направил водата по-вкусна, ароматна и ободряваща. От тогава хората започнали да събират чаените листа и да ги кипват във вода.
Друга легенда преписва откриването на чая на обикновени овчари. Те забелязали, че овцете и козите след като пасели определени листа ставали по-жизнени и игриви. След това сами набрали от тези листа и ги запарили във вода. Действието на новата напитка много им се харесала.
Родината на чая е Югоизточна Азия. Там чая расте целогодишно. Смята се, че хората са почнали да пият чай в началото на нашата ера. Чаят в Европа трудно и бавно си пробивал път.
Навярно сте чували историята за моряка, който изпратил на майка си фунд скъп чай. Жената не знаела какво да го прави и решила да го свари в посолена вода. След като листата изстинали, подправила ги с мед и го предложила като салата.
В Русия чая се появява през 17 век, когато на цар Михаил монголския хан му подарил изсушени листа от чаено дърво.
В България не се знае кога точно чаят е станал постояно използваща се напитка. Поня аз не съм чула.
Сега истинси чай се превозва от Китай, той е доста скъп, затова в страната запарваме различни видове листа и билки за чай, но тяхното въздействие е по-скоро лечебно и по-малко освежаващо.
Днес с голямо удоволствие пием подсладен чай с лимон, за разлика от този в Тибет. Там го пият със сол и масло от як. А в Монголия пият чай със сол, масло, мляко и брашно.

Традиция за отбелязване на този ден идва от Финландия. Легенда разказва, че през Средновековието седем християни скрити в една пещера, избягвайки гнева на римския император, проспали 200 години.
Според местните, същата съдба ще сполети всеки, който спи до късно през деня, повече от обичайното. Независимо от печалното събитие днес се организира празник с оригинални мероприятия.
Легендата е осъвременена в разказ за хора, които заспали и когато се събудили разбрали, че света около тях се е променил.
През 1652 година отец  Хомине дал началото на този празник  в памет на 7 -те заспали християни. Веселият карнавал посветен на сънливците е въведен много по-късно.
Този празник в Европа се празнува в различно време, а във Финландия на 27 юли.
Туристите почиващи във финладските курорти смятат, че древният обичай е отлична възможност да се забавляват.
Първи жителите на град Нантали са започнали да организират този празник.
По традиция героят на денят става най-ленивият и обичащ да си поспива до късно жител. За да го заредят с бодрост, жителите на града го хвърлят във водата на пристанището.
Сънливеца избират отрано, но името му не се знае до последния момент.
Рано сутрин, в 7 часа, покриват сънливеца с одеяло, за да скрият лицето му. Отвеждат го на пристана и едва тогава публиката вижда кой е избраният. След церемонията на хвърлянето във водата, празникът се премества на централния площад, където продължава до вечерта.
Любопитно е, че между избраните сънливци има и жени.

В Република Алтай много добре се развива туризма, особено в резервата на водопада Корбу. През  летния сезон тук идват около 30 хиляди туристи.
За удобство на любителите на туризма е открит туристически център. Конструкцията му не нарушава природният ландшафт. Той представлява дървена сграда разкриваща традиционния стил на Алтай. От вън погледната прилича на юрта. Стената й, която е обърната към 20 метровия водопад, представлява голям прозорец. Част от покрива й също е изработен от стъкло.
Туристическият център е разположен в пресечната точка на туристическите маршрути. В него се предлагат цветни фотографии за историята на резервата. В центъра има хора, които могат да ви разкажат древната легенда за езерото и водопада. Не малка атракция е възможността да чуеш гласовете на местните птици и животни. В самата сграда е отделено място, където можеш да пийнеш билков чай и да опиташ различните балсами. Тук можеш да си купиш сувенири за спомен, да получиш информация за местната флора и фауна и не на последно място –  да прегледаш местната преса.
Самият водопад Корбу се намира на река Велики Корби, която се влива в  Телецкото езеро. Той е обявен за природна забележителност през 1978г. Водопада можеш да се достигне само с лодка, придвижвайки се по езерото.
Екскурзията до до този резерват е много популярна.