Във всяка страна хората имат особено отношение към полицаите. На много места такива униформени мъже всяват страх. Дори човек да не е направил някое престъпление, сърцето му се свива, когато види наблизо полицай.
И все пак ….
Николов и Стефанов бяха дежурни през деня. Те патрулираха по една от улицата, когато забелязаха спряла линейка, пред една от къщите. Двамата бързо се насочиха към мястото.
Николов се обърна към една жена, стояща наблизо:
– Какво се е случило?
– Горката майка, – каза жената, – критично е намаляло нивото на кръвната ѝ захар. За това бе извикана линейка.
– Какво ще правят петте ѝ деца сами? – каза един дядо, който неусетно се бе приближил.
– Защо децата са останали сами? – попита Стефанов.
– Лекарите казаха, че майката трябва незабавно да постъпи в болница, – каза жената.
– Казахте, че има пет деца, – намеси се Николов, – те сами ли живеят с майка си?
– Не, но баща им е на работа и ще си дойте след два-три часа, – уточни жената.
– А близки и роднини нямат ли наблизо? – попита Стефанов.
– Те скоро се преместиха тук. Идват от другия край на страната, – каза жената. – А за близки не съм чула да имат. Гледам ги всеки ден, сами се справят с всичко. Как издържа тази жена и сега ѝ се чудя. В къщи имаме само един калпазанин, но не можем да се справим с него, а тя с пет…. Как се оправя, само Бог знае.
Николов и Стефанов се спогледаха. Когато всички любопитни се прибраха по домовете си Николов каза:
– Колега, какво ще кажеш да видим тези деца. Не бива да ги оставяме без надзор. Току виж направили някоя пакост.
Стефанов вдигна рамене и каза:
– Добре, да вървим! Да видим какво правят!
Двамата полицая съвсем не очакваха, че децата са толкова малки. За тях наистина трябваше да се погрижи някой.
– Навярно баща им ще си дойде скоро, щом разбере, че жена му са я откарали в болница, – каза Николов. – дай да позанимаем децата, виж какви симпатяги са.
И двамата останаха. Заиграха се с децата. По едно време едно от тях каза:
– Искам да ям.
Стефанов се засмя и му отговори:
– Добре, юнако. Сега да видим какво можем да сготвим с колегата.
Може да ви се стори смешно, дори странно, но двамата мъже нахраниха децата, даже измиха и съдовете. След това смениха напиканите памперси на някои от по-малките.
Когато бащата на децата се прибра, той не можеше да се начуди на станалото.
– Благодаря ви. Чудесно сте се справили, – засмя се бащата. – Най-малко помощ съм очаквал от полицаи ….
Някои хора са толкова отдадени на работата си, че на упорството им можеш да завидиш.
Ли се омъжила за Ксинг. Той напуснал работата си, за да се занимава с домакинството и да помага на жена си, да достига до пациентите си. Понякога я носил дори на ръце.
