В неделя Кирил се разболя. Имаше чувството, че му е запушена едната ноздра.

– Кате, трябва да полагаш сега много грижи за мен и да ми отделяш повече внимание, – каза той на съпругата си.

А тя в момента бе много зле.

Имаше тридесет и девет градуса температура. Тялото я болеше. Тресеше я. Но тя пренебрегна всичко това само и само, за да се пребори със запушения нос на съпруга си.

– О, милия, – каза Катя като донесе на съпруга си още една кутия с кърпички. – Ето, направих ти чай. Донесох ти и нагревателната подложка. Да изтичам ли до магазина, за та ти купя нещо? Не съм повръщала от двадесет минути, мисля, че ще се справя.

– Не, недей. Имаш висока температура и халюцинираш. Сам ще се справя с тази запушена ноздра.

Двамата замълчаха.

– Все пак имам нужда от домашна пилешка супа с юфка. Ти много хубаво я правиш. Винаги трябва да ям супа, когато съм така потиснат, иначе просто не мога да се възстановя. Благодаря ти, скъпа.

След няколко минути, когато Катя готвеше в кухнята, Кирил се провикна:

– Мисля, че е добре да отидеш до магазина, за да ми вземеш нова кутия с кърпички.

Катя застана на едно място и се зачуди:

– Кое първо да направя, да доваря супата или да отида до магазина?

Това е един от най-древните занаяти, основа на ръкоделието, свързано с плетенето на възли.

В различни периоди той бе наречен от всички – „мексикански дантела“, „ресни на възли“, „квадратна сплитка“, само през миналия век той става известен като макраме.

Дори и в най-раните времена с помощта на завързване на възли се е предавала информация.

След това подобни възли се използвали за направа на капани за ловците и мрежа за рибарите. Те изкусно свързвали влакна от растения, ивица от кожи, коси, трева и вълна. Плели мрежи, ловджийски чанти, дрехи и килими за дома.

На Изток, благодарение на декоративното плетене на възли са излезли на мода деликатни тънки дантелени шалове, оригиналните ресни, усукани великолепни покривки, различни кърпички, килими, завеси, абажури, шнурове за украса на златни и сребърни нишки.

Професорът погледна аудиторията над очилата си и каза:

– Не бива да забравяме, че благородниците от онази епоха не са си бършели носовете по същия начин, както го правим ние сега,….

В залата всичко замря, муха да бръмне щеше да се чу.

–  ….тогава не е имало носни кърпички, – завърши фразата професорът.

Забележката беше посрещната с бурен смях.

Интересно, ако простолюдието е използвало ръкавите на дрехите си за тази цел, какво ли са използвали по-богатите?