Предстоеше ново пътешествие. Затова семейство Григорови старателно се подготвяха за него.

– Нека да си вземем екипировката за къмпинг, – предложи Димитър, главата на семейството.

– Това е хубава идея – подкрепи баща си Иглика, – ще си намираме хубави места сред природата, преди да настъпи нощта.

– А ще има ли хубава храна? – попита малкия Сашо, като премлясна с уста, предвкусвайки нещо много вкусно.

– Ти все за храна си мислиш, – присмя му се Иглика.

– Не се карайте, – скастри ги Милена, тяхната майка, която още в зародиша успяваше да потуши всяка кавга, стига да бе наблизо. –  Ще има храна и палатка, всичко необходимо за приятното ни прекарване сред природата.

Пътешествието започна доста възторжено. Децата не знаеха накъде вече да гледат. Всичко наоколо ги очароваше. Възторга им не стихваше, докато коментираха видяното.

Увлякоха се повече от необходимото и скоро се стъмни. Намирането на подходящо място за къмпинг сега бе по-трудно, поради липса на слънчева светлина.

Накрая решиха:

– Ще се настаним тук, – каза Димитър, – а сутринта ще си изберем по-хубаво място.

– Тъмнината не ни предлага по-добър избор, – съгласи се Милена и се зае с подготовката на храната.

Останалите се заеха да подготвят местата за нощувка. Легнаха малко след това и понеже бяха много изморени, бързо заспаха.

На сутринта Сашо още сънен се развика:

– Погледнете, тук има следи на някакво животно.

Димитър приближи и внимателно разгледа отпечатъците върху мократа пръст.

– Това са вълчи следи, – констатира той.

– Ако знаехме, че има такива, – каза намръщено Иглика, – изобщо нямаше да се съглася да останем тук.

– Понякога и в живота е трудно да намерим място, на което да се установим, – обади се Милена, – особено когато около нас е мрачно.

– В някои моменти съм се усещала, – каза Иглика, – че се опитвам да живея в свое собствено, доста ограничено светло пространство.

– Не, че това е невъзможно, – усмихна се Милена, – но е доста трудно и води до безизходица.

– В такива моменти, – подчерта Димитър, – трябва да спрем да игнорираме Исус, Неговото присъствие, любов и сила и да изберем да живеем в неговата светлина.

– Животът е толкова лесен, – подскочи Иглика, – ако живеем в светлината на Христос.

Сашо важно добави:

– Виждаме къде отиваме и знаем, че до нас има Някой, Който ни води и ни помага.

Лятото беше в разгара си. Ангел и Борис решиха да прекарат един месец на къмпинг до едно езеро. Речено сторено. Приготвиха багажа и на другия ден потеглиха.

Когато стигнаха близо до езерото, оставиха караваната близо до пътя, а няколко мили носеха лодката си, докато стигнаха езерото.

Плуваха цял ден и се наслаждаваха на красивата природа и чистия въздух.

Вечерта Ангел реши да отиде до караваната.

– Какво ще правиш там? – попита го Борис. – За тази нощ можем да останем и тук. Нали взехме с нас спалните чували.

– Там има осветление, – каза Ангел, – искам малко да почета.

Почти се бе стъмнило, когато Ангел тръгна. Скоро нищо не се виждаше.

Той се опита да запали кибрит, но той по-скоро му пречеше и той не можеше да се адаптира към светлината.

– Какво да правя? – попита Ангел.

Изведнъж му дойде чудесна идея и той я приложи на практика.

Събу си обувките и чорапите и започна да крачи предпазливо. Така усещаше земята под краката си и бе сигурен кога стъпва на пътеката.

Стъпка по стъпка бавно се придвижваше, като изучаваше терена. Когато усещаше листа под краката си, променяше посоката, докато усетеше земя.

Няколко часа му бяха нужни, за да стигне до караваната. Но поне стигна без проблеми. Търпението и упоритостта му бяха възнаградени.

Малко по-късно, когато вече седеше под лампата в караваната се замисли и откри паралел между Божието водителство и ходенето му в тъмното.

– Краката ми усещаха правилния път, – каза си Ангел, – по същия начин, когато сме се изгубили, можем да продължим напред, само ако връзката ни с Бога не е прекъсната.

Точно, когато сме несигурни и не знаем на къде да тръгнем, Бог ще ни показва правилния път.

Всеки, който някога е ходил на къмпинг знае, че в тъмното, когато се придвижва из лагера, човек се спъва в метални колчета служещи за закрепване на палатката. Но сега любителите на природата могат да въздъхнат с облекчение. На пазара са се появили иновативни светещи в тъмното колчета за фиксиране на палатките.
Световноизвестният производител на външни осветителни системи компания UCO  е представила StakeLight. Това са колчете за монтиране на палатки с вграден източник на светлина. Дължината им е 22,9 см, а тегло само 36 гр и се захранва от обикновенни батерии за фенерче, които се вмъкват в куха тръба. Това дава възможност в походни условия бързо да се заменят батериите без никакви допълнителни инструменти.
В колчетата StakeLight са встроени набор от светодиоди с различни цветове, което създава светлинен поток от 17 лумена. Напълно достатъчно, за да се гарантира безопасното движение между палатката в тъмното.
Тези батерии могат да работят около 10 часа ако светят непрекъснато, а в режим  на пресвятване от време на време 24 часа.
Колчетата са създадени от свръхтраен алуминий и са покрити с водоустойчиво покритие, което идържа на всякакви екстремални условия.

Много стартиращи компании са насочили погледа си към необичайни начини на зареждане на смартфони и таблети.
Kickstarter  наскоро представи проект за зареждане на такива устройства посредством лагерни и други запалени по този начин огньове. Нововъведението използващо термоелектричния ефект и е наречено FlameStower.
За разлика от много аналози с подобна функционалност, зареждането е предназначено не само за туризъм и къмпинг, но така също и за домашна употреба – например, в случай на прекъсване на тока. Благодарение на сгъваемите си размери и компактния си дизайн може да се постави дори над печката. Тегло на новият продукт е по-малко от 200 грама и има височина – 152 мм.
За да се зареди смартфон с помощта на FlameStower е необходимо нагревателният елемент да се постави над огъня и да се налее вода в специалния съд за това. Като източник на енергия в случая  се използва разликата в температурите. Захранването на смартфона или таблета се осъществява чрез  USB – порт.

Промишленият дизайнер Сун Ванг е създал екологическо устройство, за тези които обичат да бъдат повече сред природата. отколкото сред цивилизацията.

Да остави цивилизацията рядко се е отдавало на някой човек, защото хората отиват на вилата, в поход или на къмпинг, като влачат със себе си телефони и различни портативни техники от този вид.

Тогава възниква въпроса за зареждането на тези устройства. В този случай идва на помощ Hybrid Home Generator, който използва енергията на вятъра и слънцето и я превръща в електрическа.

Генератора е снабден с вятърна турбина и слънчеви панели. Получената енергия се натрупва в батерии, от които се зареждат устройствата.

Към екологичния генератор се включват всички джаджи, които имат USB-порт.