Завидяла една от ядливите гъби на другите по-големи от нея и се натъжила:

– Никой не ме забелязва. На никого не съм нужна…..

И ето какво измислила:

– Аз съм малка и невзрачна, но ще порасна голяма и тогава те ще видят.

И тя започнала да пие много дъждовна вода. Пила, пила щяла да се задави вече, но това, което искала, станало. Била по висока от белите гъби.

След това си намазала шапчицата с ръжда от една консервена кутия, която я направила червена, дори много повече от манатарките.

Сложила си и бели петна за украса.

Дошли в гората гъбари. Изведнъж някой от групата  извикал, след като видял наконтената гъба:

– Погледнете, каква интересна мухоморка! Ще я стъпча, да не би новаците да я сметнат за ядлива и да я откъснат.

И я смачкал, независимо, че нашата познайница станала голяма и красива.

В края на краищата не е важно как изглеждаш отвън, а какъв си отвътре ….

Близък приятел на Моцарт бил голям шегаджия. Веднъж той решил да му погоди номер и му изпратил огромен пакет, в който нямало нищо друго, освен амбалажна хартия и малка бележка:

„Уважаеми Волфганг, аз съм жив и здрав“.

Няколко дена по-късно шегаджията получил огромна тежка кутия. Когато я отворил в нея намерил голям камък, на който било написано:

„Скъпи приятели, когато получих бележката ти, този камък падна от сърцето ми!“

Основаният от Николай Вавилов Всесъюзен институт по растениевъдство от началото на Втората световна война имал най-богатата колекция от семена от повече от сто хиляди образци на растения.

По време на блокадата на Ленинград сътрудниците на института с героични усилия са запазили колекцията при отсъствие на електричество и прекъсване на отоплението.

Само през зимата на 1941 срещу 1942 година са умрели петима вавиловци от глад, отказвайки се да разглеждат запасите от зърнени култури и картофите, като храна. А през лятото персоналът успял да посее необходимите проби под артилерийски обстрел.

В някои кутии проникнали плъхове, случили се кражби и през счупените прозорци, но като цяло за колекцията тези загуби се оказали незначителни.

През 1968 г. Китай е бил посетен от министъра на външните работи на Пакистан, който подарил на Мао Цзедун кутия манго.

Мао я изпратил на своите работници, които били изпратени в Университета Цинхуа да усмирят вражда между двете фракции на хунвейбините. Работниците никога не били виждали манго по-рано и сметнали подаръкът на вожда за свещен.

По-късно плодовете били раздадени по фабриките, където се съхранявали без да се пипат. А в едно от предприятията, тъй като плода започнал да загнива, сварили манго в голямо количество вода и дали на всеки да опита от получената течност.

Я продължение на много години, в Китай царял култ към манго, здраво свързан с личността на Мао.

В магазините се продавали пластмасови копия на плодовете. На парадите го носили с гигантски надписи.
Изображението на манго присъствало на по-голямата част от битовите предмети и стоките за бита.

В столицата на Мексико се е появила една от най-необикновените библиотеки в света.

Тя представлява огромна стъклена кутия напомняща за зданията от книгите на писателите фантасти, описващи града на бъдещето.

Библиотеката буквално лети във въздуха, тъй като преградните стени, стълбищата и всички стени са направени от стъкло.

Тази библиотека е едно от най-съвременните съоръжения в Мексико и отговаря на последните технически изисквания.

Значителна част от зданието е отведена под книгохранилището. Навсякъде са устроени малки читални зали за различните групи от населението.

Всеки, въпреки особеностите си, може да подобри интересна книга. Например, в библиотеката има достатъчно голям избор на издания за слабо виждащи и слепи.