Книгата ни дава възможност да се учим от тези, които вече не са с нас. Човечеството се развива, създава определени знания, но не винаги ги запомня за постоянно.

Има приказки, които са по-стари от много страни. Такива, които са преживели много култури и места, където са били разказани за първи път.

Ако не цените библиотеките, вие не уважавате и не зачитате информацията, съответната култура и мъдрост. Така заглушавате гласа на миналото и вредите на бъдещето.

Веднъж попитали Айнщайн:

– Как можем да направим децата си по-мъдри?

– Ако искате да бъдат по-интелигентни, – отговорил ученият, – четете им приказки. – Ако искате да бъдат още по-умни, четете им повече приказки.

Айнщайн разбирал много добре колко е ценно четенето и развитото чрез него въображение.

Надявам се да предадем на нашите деца свят, където те ще четат, ще си представят различни събития и хора, и ще разбират същността на нещата.

Егоизмът е дума, която е известна на всеки, но не винаги се използва в съответствие с истинското си значение.

Често егоисти се наричат хора, които отказват да се подчиняват, опитвайки да запазят собствените си граници, противодействайки на тиранията и манипулациите.

Но какво е това егоизъм? Опасно ли е или необходимо явление?

В някои ситуации понятието егоизъм се подменя с различни постъпки, философски принципи и думи. Думата „егоизъм“ в нашата култура се е превърнала в нещо много лошо.

Малко хора разбират, че грижата за себе си и собствените нужди е нормално за един жив организъм. Така че егоизмът е присъщ на всеки психически здрав човек, но формата и степента на проявяването му могат да бъдат различни.

Брюквата или жълтата ряпа е кореноплодна култура, зеленчук, получен чрез кръстосване на зеле и бяла ряпа. Листата ѝ могат да се консумират като листен зеленчук.

Смята се, че известният писател Гьоте обичал най много от всички зеленчуци брюква.

Всяка година на всяка втора седмица от месец ноември в швейцарският град Рихтерсвил на брега на езерото Цюрих има празник, наречен Raben-Chilbi и главният герой на празника е брюквата.

В Ирландия и Британия фенерите за Хелоуин, във вид на светещи глави, традиционно се правят от ряпа, цвекло или брюква.

Хората повечето, от които бяха деца се разотиваха след речта и програмата, която се бе провела на площада.

– Всяка епоха ражда своите будители, – размахваше ръце възрастен побелял мъж, облечен в тъмносив костюм, бяла риза и бомбе на главата. – Те не са избрани случайно. Изникват, когато има нужда от тях.

– За необходимостта съм съгласен, – клатеше глава в съгласие бай Марин. – Когато народа ни бе обезверен и останал без надежда, се появи Паисий, който убеди хората, че има с какво да се гордеят.

– Ами Левски, – каза възрастният мъж, това бе Цачо Влахов, отдавна излезнал в пенсия, бивш началник на пощата. – Посветил се на Отечеството си, завърши на бесилото, с една цел, „чиста и свята република“. Много са българските просветители,  книжовници, революционери, отдали живота си  за  българската  свобода и духовност, но има ли ги днес? Къде са днешните будители?

– Традиционно сме свикнали, – засмя се бай Марин, – да се появят хора, които очакваме да ни изведат от финансовата и духовна криза, в която потъваме. Може би са ни нужни човеци, които да ни измъкнат от материалното заслепение и да ни накарат да осъзнаем, че трябва да бъдем умни и духовно богати, а не притежатели на вещи.

– Днешните будители трябва да бъдат надежда за съхраняването на българския народ, – добави Цачо. – Някой трябва да ни разтърси от апатията, да ни отърве от мислите, че от нас нищо не зависи. Необходимо е да спрем да се борим само за собственото си оцеляване и да започнем да отстояваме националното си самочувствие и отговорност.

– Днешните будители трябва да поддържат пламъка на просветата, културата и духовността, – каза бай Марин.

– Мислиш ли, че такива наистина са ни необходими днес? – попита Цачо.

– И още как?! – възкликна бай Марин, – Времето няма да спре, а българският дух трябва да живее.

До сега не е открито от къде произхожда рапицата. В дивата природа това растение не се намира. Като културата рапица е известна много отдавна.

Смята се, че рапицата е получена от кръстосването на зимна рапица и градинско зеле.

Рапицата е амфидиплоид, т.е. плодороден организъм, които съчетава пълния диплоиден набор хромозоми на двата родителски вида. Към амфидиплоидите се отнася и сливата.

В маслото на рапицата се съдържат големи количества мастни киселини: палмитинова, стеаринова, олеинова, линолова, линоленова, ейкозанова, ерукова.

Световният лидер в отглеждането на рапица е Канада. През 2013 г. Канада е събрала 17,9 милиона тона рапица, докато в Китай, само 14,4.