В Калифорния е открита гигантска слънчева топлоелектрическа електростанция Ivanpah, в която за производство на електроенергия се прилагат нови технологии. Въпреки това, този първи обект може да се окаже последен, тъй като причинява значителна вреда на природата.
Обратната страна на медала на екологическият проект, позволяващ да се избегне изхвърлянето на хиляди тона парников газ, е станал причина за масовата гибел на прелитащите над него птици. Според представител на предприятието, очаквали да има само единични случаи, но не и толкова много поразени птици.
Площта на гигантския обект е 14 кв.км. И въпреки, че се намира в пустинята, смъртни случаи на птици, летящи в близост до горещите кули достига значителни размери.
На територията на обекта светлината се фокусира върху огледала на три 140 метрови кули, които се нагряват до 540 градуса, благодарение, на което вътре водата се превръща в прегрята пара. На тази пара работят електрогенератори.
Птици прелитащи близо до кулите умирали. Открити са трупове на животните с обгорели пера. Компанията  NRG Energy, отговаряща за предприятието, е започнала изследвания, с цел да се намери начин за намаляване опасността за птиците.

Параболоцилиндрични концентратори се използват в слънчевата енергетика не от скоро.
Съществуват така наречените слънчеви електростанции във вид на кули. Те представляват хелиостати, система от огледала, които могат да се позиционират. Сами отразяват и концентрират слънчевите лъчи в една точка, например, в резервоар с вода.
Има и „преносими“ версии на хелиостати, чрез които може да се готви храна.
По същия начин, един небостъргач в Лондон, който е с вдлъбната форма и е покрита с плоско стъкло, концентрирана слънчева енергия в няколко превозни средства от града.
Някои предприемчиви британци са се възползвал от безплатната слънчева енергия и са си направили топло ястие на улицата.

През 1868 г. американецът Джордж Уестингхаус изобретил въздушната спирачка. Тя работи използвайки смекчаващия ефект на въздушното налягане, за да спре движещ се влак. Железопътният магнат Корнелиус Вандербилт я нарекъл „глупаво хрумване”. Той не вярвал, че въздухът може да спре влак. Но днес въздушните спирачки се използват в автобусите и в камионите.

Въздушното налягане може да направи удивителни неща, но в състояние ли е то да задвижи влак? Само гений можел да допусне, че идеята за такъв „измислен влак” е осъществима.  Точно такъв е бил енергичният, безкрупулен, работохоличен гений с черен цилиндър Айзамбард Брунел. Той посветил живота си на инжинерството. Разработил няколко грандиозни инженерни проекта, за да улесни живота на хората. Разсипал се да строи железопътни линии, гигантски железни кораби и тунели.

Вечно бил потънал в работа и не обръщал внимание на хората. Брунел обичал да се залавя с очевидно непостижими неща. Някой път успявал, но допускал и много грешки. Една от тях била железница, задвижвана чрез въздушно налягане.

Обикновено в главата му се въртели хиляди идеи, колосални планове. ….. И всички те изглеждали толкова лесни.

Брунел с група инженери ходил в Ирландия, за да види как работи първата в света „атмосферна железница”. Железница, на която вагоните се движат бързо и тихо, задвижвани само от въздуха.

Идеята била много проста.

Мощни парни машини изпомпват въздуха от тръбата. По нея се движи бутало. То се изтласква от въздуха, който се опитва да се върне обратно. Буталото е прикрепено към пътническите вагони и ги задвижва.

Другите инженери се присмели на тази чудновата безшумна железница. Смятали я за не практична, но Брунел останал впечатлен. Той предложил да се използва атмосферното налягане в Южнодевънските железопътни линии. Тогава ирландската железница „сдавала багажа“. Но възрастни дами се юрнали да влагат спестяванията си в проекта, нали бил предложен от най-великия инженер по това време. Въздушните кули рухнали скоро.

Брунел отишъл лично да види как вървят нещата. Синът на стрелочника го развел наоколо.

– Кожените уплътнители, г-н Брунел, – прошепнал младежа, обзет от страхопочитание към великия мъж, – изсъхват и се пукат при студено време. А когато е горещо, изгниват.

– Разбирам, – отговорил Брунел. – Каква е тази отвратителна миризма?

– Трябва да е от рибеното масло. Компанията нае хора, които да минават по линията и да мажат кожата със сапун и рибено масло, за да не се втвърдява. Наистина мирише отвратително.

Те продължили да вървят и спрели при една от огромните тухлени помпени станции.

– Тук е другият проблем, – казал младежа. – Тръбите…

– Какво им е на тръбите? – изревал Брунел, заглушаван от шума на машините.

Огромната парна машина, като някой разгневен дракон, бълвала черен пушек. Пухтящите помпи засмуквали въздуха от кухите железни тръби. А с него пристигали мазна вода, ръжда и мъртви плъхове.

– Плъхове …  как са попаднали тук? – изръмжал Брунел, но вече се досещал за истината.

Гладните плъхове били изгризали намаслените кожени уплътнители и те започнали да пропускат въздух. Просмукала се вода и тръбите ръждясали.

Прочутия инженер крачел бясно, а младежа подтичвал след него, за да не изостане. Внезапно Брунел се навел, за да пипне наядената от плъховете кожа.. Младежът го погледнал с ужас.

– Нееее…! – изкрещял младия човек.

Брунел доближил ръката си към уплътнителя и младежа го хванал за рамото.

– Стой настрана, момче! – казал грубо Брунел.

– Не пипайте, моля ви…! – промълвил едва едва младежа.

– Защо не?

Тогава Брунел осъзнал надвисналата опасност. Вакуумът вътре в тръбата не бил стопроцентов, но можел да строши костите на пръстите му. Брунел отстъпил мърморейки. Имало някои неща, които и той не се осмелявал да направи.

През февруари 1848 г. Брунел заявил, че проблемите са разрешени, но седем месеца по-късно посъветвал директорите на компанията да замразят проекта.

Здраво укрепената и смятана от съвременниците за непревземаема крепост Варна е останала под властта на Византия повече от петнадесет години, след като Асен и Петър са освободили България от ромейско робство. Тя била завзета с тридневен пристъп едва през март 1201 г. от Калоян.
За освобождението на Варна цар Калоян приложил един непознат за времето си прийом. Той заповядал да се построи огромна обсадна кула, висока колкото градските стени и с ширина на крепостния ров. Българите изтикали тази машина до стената и като я използували едновременно за стълба и мост, нахлули в крепостта, сломили съпротивата на защитниците и върнали Варна към отечеството.

Силните и ярки черти на човешкия характер лъсват като на длан най-вече в бурни и напрегнати времена.
Какво можеш да кажеш за една река, дето си тече кротко и спокойно, и тук и там по пътя си върти по някое воденично колело? Река, като река! Но ако връхлети буря в планината и водите й се понесат като луди, за тази река ще може да се разкажат много интересни неща.
Как е поваляла например вековни дървета по пътя си и ги е изтръгвала от земята с коренищата им. Как ги е носела на гърба си като клечици. Как е отнасяла мостове и е заливала цели села, като е щадила само църквите и каменните кули.
За такава буйна река могат да се разкажат какви ли не истории, а ако си тече кротко, ще спомен за воденичните камъни, който върти или ще се сетим за невестите, дето избелват прането си с хума покрай плитчините, но за тия неща струва ли да се приказва!