Има туристи, които ни правят лошо впечатление. Нявярно и вие сте се сблъсквали с тях. Трудно възприемаме външния им вид, кресливия им глас, начин на поведение, несъобразено с нашите възгледи и традиции, дрехите, които ни изглеждат неестествено в тълпата от хора.
Често ги наблюдаваме от страни и малко отвисоко, сякаш са истински аборигени, но не осъзнаваме, че и ние понякога ставаме досадни за околните с някои от действията си.
Най-много ни дразнят туристи, които са нетактично любопитни. Те стоят в средата на тротоара и се взират в околните сгради или разгръщат карта в средата на кръстовището. Спират и се оглеждат за посоката към ескалатора и създават хаос край себе си.
Може би е по-добре да ги приемем такива каквито са, все пак те не познават нашите обичаи и начин на поведение.
Кой знае, всеки от нас може да бъде на тяхното място?!

Един шофьор пристигнал в странен град, където на всяко кръстовище висели десетки светофари. И най-странното било, че те не работили съгласувано.
Въпреки това, жителите на този град по някакъв начин карали колите си без да се сблъскат.
Объркан, шофьорът спрял встрани от пътя, без да знае как да върви по-нататък.
Забелязал един минувач и го попитал през прозореца на колата си.
– Кажете ми, защо имате толкова много светофари на кръстовищата?
– Чухме, че това е много нужно нещо и затова окачихме от тях повече навсякъде, – казал минувачът.
– А как се ориентирате по сигнал им?
– Шофьорите тук не се съобразяват със светофарите, те се обясняват чрез знаци.
– А какъв знак използват най-често тук? – попитал изненадан шофьорът.
– Въртят пръст по слепоочието си, – засмял се минувачът.

В столицата Киншаса на Демократична република Конго са създадени два хуманоидни роботи, предназначени за контрол на уличното движение.
Роботите са поставени на оживени кръстовища и служат като светофари. Светлините са направени под формата на LED дисплеи, които са поставени на гърба, ръцете и дланите.
В допълнение, всеки робот има четири камери за наблюдение. Предполага се, че в бъдеще андроидите ще определят нарушенията и ще изпращат данни към центъра за обработка. Дизайнът на робота е безупречен.
Роботите са изработени от алуминий. Те знаят как да вдигат и спускат ръцете си, а също и да завъртат горната част на тялото си. Андроидите са високи два метра и половина, без да се отчита основата, на която са закрепени.
Електроенергия черпят от външен слънев панел.
Мненията за роботите на участниците в уличното движение рязко се разминават. Едни от тях харесватандроидите, но други са на мнение, че няма да могат нищо да направят при конфликтни ситуации.

Древна пословица гласи: „Всички пътища водят към Рим“. В древността е възможно да е било така, но днес леко ще се заблудиш на кое да е кръстовище. Пътят, по които вървиш, може лесно да те отведе в противоположна посока. Най-добрият начин да стигнеш до целта е да се обърнеш към надеждна пътна карта или да попиташ някой, който знае верния път.

Не всички пътища водят към Бога, както някои мислят. Съществуват пътни заграждения, които не дават на човек да достигне до Бога. Такава преграда е греха. Но Бог ни е дал пътна карта, това е Библията. Той ни е дал и Този, който знае пътя и може да ни го открие – Исус Христос.

Исус не е казал: „Аз съм един от пътищта към Бога“, а „Аз съм пътят….“. Това не е  високомерие, ограниченост и недостатък, това е  истина. Защото Христос слезе от небесата, за да плати нашият грях. Следвайте Христос и никога няма да се заблудите.

Физикът Дмитрий Крюков от Калифорнийския университет в Сан Диего решил да се бори с местната транспортна полиция посредством научни методи. Получавайки глоба за не спиране на знака „Стоп“, той доказал в съда своята невинност и публикувал научна работа  „Доказателство за невиност“ и математически модел, който описва личната му защита. В предисловието на работата се казва, че авторът е спечелил специална награда, която се изразява в в това, че не били платени 400 долара за глобата.
В съда Крюков обяснил, че в дадения случай действали три физически феномена, които са повлияли на инспектора и са го въвели в заблуждение.
Когато Крюков е приближавал с автомобила си до знака, инспекторът е могъл да оцени ъгловата скорост на автомобила, а не линейната. Така става, когато ние се опитваме да оценим скоростта на минаващите край нас обекти. Например, влака може да изглежда, че се движи много бавно в далечината, но когато минава край теб усещаш, че се движи много бързо. И в двата случая влакът има една и съща скорост.
В случая с Крюков патрулната кола се е намирала на около 30 метра от кръстовището, където е бил поставен знака. Ако автомобилът се приближава към кръстовището с постоянна линейна скорост, от гледна точка на инспектора неговата ъглова скорост се е увеличила рязко преди спирането. За да илюстрира даденото твърдение Крюков направил две графики: първата изобразяваща линейната скорост на автомобила, а втората за бързо спиране преди знака „Стоп“ преди последващото набиране на скорост. На първата графика има три линии с различни цветове, които съответстват на различни ускорения, т.е. различна интензивност на спиране преди кръстовището. Синята графика съответства на най-голямото ускорение 10 m/s2, а това е почти максималната скорост, която колата е в състояние да развие. Именно тази графика, съответствала на Крюков, при шофирането в този злощастен ден, защото бил настинал и силно натискал педалите.
Ученият доказал пред съда, че синята линия на дясната график е много подобна на линия от лявата графика, която показва движението през кръстовището при постоянна линейна скорост от 36 km / h. Така че, един полицейски инспектор много трудно би направил разлика между двете графики, особено ако вниманието му е заето от други коли. Той не е могъл да забележи, краткия момент, когато Крюков е натиснал спирачката, преди да набере рязко скорост след това.
Обяснение на физикът убедил съдията и той отменил плащането на глобата. А може би е бил просто изумен от размера на усилието, което е положил един учен, за да докажат своята позиция.