Физикът Дмитрий Крюков от Калифорнийския университет в Сан Диего решил да се бори с местната транспортна полиция посредством научни методи. Получавайки глоба за не спиране на знака „Стоп“, той доказал в съда своята невинност и публикувал научна работа  „Доказателство за невиност“ и математически модел, който описва личната му защита. В предисловието на работата се казва, че авторът е спечелил специална награда, която се изразява в в това, че не били платени 400 долара за глобата.
В съда Крюков обяснил, че в дадения случай действали три физически феномена, които са повлияли на инспектора и са го въвели в заблуждение.
Когато Крюков е приближавал с автомобила си до знака, инспекторът е могъл да оцени ъгловата скорост на автомобила, а не линейната. Така става, когато ние се опитваме да оценим скоростта на минаващите край нас обекти. Например, влака може да изглежда, че се движи много бавно в далечината, но когато минава край теб усещаш, че се движи много бързо. И в двата случая влакът има една и съща скорост.
В случая с Крюков патрулната кола се е намирала на около 30 метра от кръстовището, където е бил поставен знака. Ако автомобилът се приближава към кръстовището с постоянна линейна скорост, от гледна точка на инспектора неговата ъглова скорост се е увеличила рязко преди спирането. За да илюстрира даденото твърдение Крюков направил две графики: първата изобразяваща линейната скорост на автомобила, а втората за бързо спиране преди знака „Стоп“ преди последващото набиране на скорост. На първата графика има три линии с различни цветове, които съответстват на различни ускорения, т.е. различна интензивност на спиране преди кръстовището. Синята графика съответства на най-голямото ускорение 10 m/s2, а това е почти максималната скорост, която колата е в състояние да развие. Именно тази графика, съответствала на Крюков, при шофирането в този злощастен ден, защото бил настинал и силно натискал педалите.
Ученият доказал пред съда, че синята линия на дясната график е много подобна на линия от лявата графика, която показва движението през кръстовището при постоянна линейна скорост от 36 km / h. Така че, един полицейски инспектор много трудно би направил разлика между двете графики, особено ако вниманието му е заето от други коли. Той не е могъл да забележи, краткия момент, когато Крюков е натиснал спирачката, преди да набере рязко скорост след това.
Обяснение на физикът убедил съдията и той отменил плащането на глобата. А може би е бил просто изумен от размера на усилието, което е положил един учен, за да докажат своята позиция.