Снежинките могат да бъдат под формата на прозрачен „кристал“ прах. Такъв прах се появява при силно застудяване. Формата на снежинките показва, какво е времето в горните слоеве на атмосферата.
Снежният прах много бавно се отпуска на земята и я покрива с бял пухкав слой.

Ако в него има отенък, за това трябва да се погрижат еколозите, Това означава, че ветровете са донесли вредни емисии от химически заводи и хората трябва веднага да се предупредят за тази опасност. Разходката по такъв сняг е нежелателна.

Трябва да се отбележи, че 95 % от снежинките е въздух. По-точно, структурата им съхранява въздуха, при който са почнали да се образуват. Става ясно, че снежинките събрани в облак преодоляват големи разстояния и могат да носят опасност за здравето на човека.

Известно е, че на Рождество през 1955 г. в Калифорния е паднал зелен сняг.. Много от живеещите там го опитали на вкус. Мнозина починали, а други се разболели. Какви химически вещества е съдържал не се знае.

Средният размер на снежинката е около 5 мм. Ако ги разгледаме с лупа, ще видим, че те имат шестоъгълна форма с лъчи, които се състоят от тънки ледени кристали.

От къде да я вземем, около нас всичко е замърсено? Тази, която тече от чешмата е замърсена с примеси.

Тогава къде ще търсим чист извор насред големия град?

А защо да не си я приготвим сами?

Методът е много прост, той се основава на начина на замразяване на примесите. При замръзване водата образува чисти кристали от лед.

А „примесите“ остават в течно състояние и се разполагат между кристалите. Освен това „замърсяванията“ тежат повече и за това се събират в долната част на съда.

Необходимо е да премахнете примесите от долу в мивката и да изчакате останалия лед да се разтопи, именно той ще ви даде чиста вода.

Такъв начин за получаване на чиста вода, не изисква големи разходи. Достатъчен е един малък хладилник с голям фризер.

Не можем да си представим живота на нашата планета без слънцето. Всеки от нас е виждал прекрасни залези и изгреви, от които човек не може да откъсне поглед.

Но можете ли да си представите как изглежда небесното светило на Сатурн?

Сатурн е може би една от най-разпознаваемите планетите. Слънцето отстои от Сатурн на 1,5 милиарда километра, 9.5 пъти по-далеч отколкото Земята се намира от Слънцето, но свети не по-малко ярко.

Лъчи, дължащи се на кристали вода и газове, се пречупват, създавайки невероятни оптични ефекти като ореоли и фалшиво слънце.

Денят бе прекрасен. Повечето хора бяха излезли, за да се насладят на топлите слънчеви лъчи.

Мартин се разхождаше важно в парка, като бе хванал баща си за ръка.

Изведнъж той вдигна глава и проследи бялата ивица появила се в небето.

– Татко виж самолет, – каза малчугана, след като беше открил черната точица, с която завършваше бялата лента.

– Много на високо лети, – каза бащата. – Навярно си го забелязал заради бялата диря, която остава след себе си.

– Защо самолетът остава в небето такава следа? – попита Мартин.

– Когато във сухия въздух на голяма височина проникне влажен от реактивния двигател на самолета, – започна да обяснява бащата, – той се превръща в ледени кристали.

Синът му го погледна неразбиращо. Момчето още не бе схванало, какво му обясняваше баща му.

– Но там има само облак, – каза Мартин. – А къде са тези ледени кристали?

– Нали си виждал облака пара, който излиза от устата ни в студен ден. Нещо подобно става и там в небето, – засмя се баща му. – Бялата пътека, която виждаш там горе е подобна на този облак. Водната пара е страничен продукт, отделящ при горенето в реактивния двигател.

– А защо не винаги се вижда такава следа след самолета? – попита Мартин.

– Това зависи от височината и състава на околната атмосфера, – каза баща му, – по-точно от температурата и налягането на парите.

– Значи така се образува този дълъг облак, – замислено каза Мартин.

– А след това се разсейва и става част от перестите облаци, – допълни бащата.

Жителите на Санкт Петербург и Ленинградска област са наблюдавали  над северната столица на Русия три слънца. Това е рядък оптичен феномен, който може да се види в ясно мразовито време.

Ефектът е описан още от Аристотел и е наречен Пархелий. Това е вид оптичен феномен, който възниква в резултат на пречупване на слънчевата светлина в анизотропни ориентирани ледените кристали, плаващи в атмосферата.

Най-вероятно в Санкт Петербург наблюдават т.нар. хало ефект. Това е оптичен феномен, който обикновено се появява около слънцето или луната, а понякога и около други мощни източници на светлина, като например уличното осветление.

Обикновено този ефект през зимата предвещава захлаждане.