Не тайна, че италианската кухня е една от най-добрите в света. Това е известно на всеки.

Но малцина от вас знаят, че вкусно може да се похапне в много странни ресторанти.

Днес ви представям ресторанта „В затвора“.

В затвора при строг режим в крепостта Медичи може да се насладите на „вечерята на тъмничаря“.

Вечерята се приготвя от главни готвачи, които идват от всички краища на Италия.

Странното на ресторанта е, че вечерята се провежда под надзора на охранители, а сервитьори са затворници.

До 1946 г. Калининград се е наричал град Кьонигсберг. В превод от немски името означава „Кралска планина“.

Съседни народи наричали крепости по свой маниер, запазвайки корена „крал“.

В руските летописи многократно се среща името Королевец.

Поради забавно съвпадение, още един Калининград е разположен в Московска област.

През 1996 г. бил преименуван в Корольов, но не поради някакъв крал, а в чест на известният космически конструктор Сергей Корольов.

Археолозите са особени хора. Те месеци работят на разкопките, с надежда да намерят някой артефакт, който би позволил да се повдигне завесата на някоя тайна от древността. Понякога това им се отдава.

Някои археологически открития са направили сериозни промени в науката.

През 2011 г. в югозападна Монголия била открита неизвестна до сега крепост на Чингис хан. Тя е смятана за един от предните постове за разширяване на империята на запад.

Нейната площ е  приблизително равна на три футболни игрища.

Археолозите се надяват, че по-нататъшните разкопки ще помогнат да се научи повече за развитието на една от най-големите империи в света.

Четиридесетте бастиона на монументалната крепост Деравар стоят изправени сред пустинята.

Стените на крепостта са високи 30 метра, те образуват окръжност с диаметър половин километър.

Парадоксално е, че повечето пакистанците дори не знаят за съществуването на тази величествена сграда в средата на Холистан.

За се стигне до замъка, трябва да се наеме гид с автомобил за трудни преходи. 24 часа се пътува в пустинята, като се тръгва от град Бахавалпур.

За посещение на крепостта е необходимо специално разрешение от амира, местния владетел.

Григор често се възмущаваше от неизживените навици на свои познати. Повечето от тях след като преминаха стреса от кризата, попаднеха ли в ситуация, сходна с някоя от някогашните им прояви, веднага се напъхваха в старите дрипи и показваха началническите си рогца.

Григор неведнъж подчертаваше дебело, че се различава от тях.

Тази вечер се бе събрал със свои стари приятели. И те като него бяха препатили много и преминали през какво ли не.

Разговорът неусетно навлезе в една от болезнените теми за Григор. Той се развихри още повече, когато стана дума за „препятствието“ наречено секретарка.

– Изобщо не съм имал секретарка, опазил ме Бог от такова зло. Те са като попивателни, поглъщат всяка критична и изобличаваща дума, отправена към началниците им. Много са внимателни да не ги загрози някое петънце или мръсотия. Света вода ненапита са.

– Не преувеличаваш ли? – скастри го Страти.

– Малко са ръководителите, които не се предават пред прелестите на женските представителки. Повечето секретарки са доста агресивни, но не го показват, а с хитрост превземат „крепостта“.

– Говориш за тях, все едно са ти врагове, – подкачи го Станой. – Да не те е ухапала някоя?

– Те не хапят, а танцуват по нервите ми, – продължи атаката си Григор.  – Не си ли се препъвал в тях?

– Е, случвало се е , – засмя се Станой.

– Трябва да си някой от „големите клечки“, за да те свърже по телефона, – не преставаше да злобее Григор. – Настояваш, молиш, а те: „Зает е обадете се утре“. А това „утре“ може да те съсипе изцяло.

– Помисли си само, те са като магаретата, – опита се да ги защити Страти, – товарят ги с най-черната работа.

– Е, да полезни са , но само ако…., – съгласи се Григор.

– Какво ако? – изгледа го Станой.

– Не проявяват магарешки инат, не се запъват насред моста, та хората свободно да преминават от единия до другия край, – тропна с ръка по масата Григор.

Такъв си бе Григор философ. Анализираше и най-дребното. А ако някой се бе провинил пред него, не го щадеше, а постоянно го изобличаваше.