Климатът на Кипър се смята за един от най-здравословните в света. Островът е известен със своите дълголетници. Тук има голямо разнообразие от курорти, които покоряват със своята красота и уникалност.
Един от най-древните градове на Кипър е Никозия – столицата на острова. Една от уникалните архитектурни постройки тук е Вратата на Фамагуста. Има голямо разнообразие от музеи. Например, Левентис и Киприйския музей за бижута.
Вторият по големина град е Лимасол е известен със своите плажове и курортни зони. Ако не искате да пропуснете Фестивала на виното, който се провежда през август и септември посетете градския парк.
Курион е древния град на Кипър, която е основана през 1200 година пр. Хр. По време на Троянската война, той е основен индустриален център, а сега в него е построен Археологическия музей, в която се намират разкопките на Курион.
Ларнакската крепост и църквата на Свети Лазар се намира в третия по големина град  Ларнака. Още при англичаните тази крепост се е използвала за затвор, а сега е музей в който се съхраняват исторически находки от района на острова. На юг от крепостта се намира един от най-добрите плажове в района Макензи Бич.
Популярно за туристите място е град Пафос. Тук се намира Портовската крепост, която е построена от Александър Македонски. Тя неведнъж е била разрушавана и преустройвана. Основната атракция на Пафос са мозайките в руините на къщата на Дионис, Тезей и Aйoна. За едно от прекрасните места на острова се считат катакомбите на Св. Соломон, с подземна църква, която стои на едно дърво, окичени с шалове и панделки. Според легендата, тези ленти имат лечебни свойства.
Това са само няколко от интересните места на острова, но ако го посетите ще научите много за историята му и ще ще прекарате една незабравима почивка. Добрите впечатления, ще остане в паметта ви за дълго време.

В продължение на хиляди години нито един враг не е могъл да покори тази крепост. И това не е никак чудно. Трябва да имаш шапка невидимка, за да преминеш през 14 крепостни стени и 5 подемни мостове. В непристъпността на крепостта може да се увери всеки, който рискува пеша да се изкачи на върха, където се намира тя. Периодически ще се натъква на плашещи механизми за изстрелване на камъни върху главите на натрапниците. Трябва да се вземат в предвид и опасните пропасти плюс двучасово катерене по не много лесен път към замъка Хохостервиц.
Стариния замък на хълма Магдалена в прекрасната Каринтия бил построен през 11 век, като отбранително съоръжение. А през 16 век, готвещ се да отблъсне нашествието на турците, барон Георг Кефенхулер го укрепил и преустроил. В този си вид замъкът се е съхранил до днес.
Замъкът се издига на височина 1056 м над долината. От стените му се открива великолепна гледка към околността.
През средните векове жителите на замъка не само са се любували на откриващата се панорама, но са следили за прииждащи врагове. Не без основание казват, че в хубаво време се вижда половината на Австрия., а самата крепост се вижда от 30 км.
Замъкът Хохостервиц и днес принадлежи на наследника на барон Кефенхулер. Страшната крепост радушно среща гости. За тях е построен „рицарски лифт“, за да не се уморяват при трудното изкачване.
Самият замък разполага с богата колекция от предмети за бита, украшения, рицарски доспехи и оръжия. В замъка има музей със своите „шедьоври“ – капитан на охраната облечен в средновековна броня. Ръстът на рицаря е 2, 25 м. Наричат го „Великана на замъка Хохостервиц“.
Друга атракция на крепостта е готическия параклис, където можете да се насладите на стенописите от 16-ти век. и орнаментите от 17 век.
В историята на замъкът сигурност има много страници за битки и герои. Но има и приказна, вълшебна глава. Тук киностудия Disney е снимала прекрасната приказка за Пепеляшка.

Тази пролет властите на Судак избрали символ на града. За изненада на всички това не била известната генуазийска крепост, а .. жабчета. Решението им съвсем не изглежда странно. В околностите на града се намира планината Бакаташ, която прилича на жаба.
На герба на Челябинск има камила. Обяснението е просто. През града преминава един от големите търговски пътища.
Бобърът като символ на белоруски град изглежда много интересно.Той е бронзов, облечен е в костюм, има шапка и държи тръстика.
Мечки има на много гербове на градове в света, но мечка ядеща горски плодове има само в Мадрид. За произхода на символа учените още спорят.
Китайският град Гуанджоу много се гордее със своя символ – пет кози. На козите е издигнат паметник, заради това, че те са спасили града от глад. Според легендата всяка от тях е донесла по пет класа пшеница.

Мрачен метрополис, в който сградите се сливат, за да се превърнат в един монолитен блок. Това не е от областта на научната фантастика, всичко това се намира в Хонг Конг. Град Kowloon Walled – стара крепост, където слънчевата светлина не достига земята. Истински град без слънце …
Историята на този странен град без слънцето започва през 1898 г., когато британците и китайците подписват споразумение за аренда на съвремения Хонг Конг. На негова територия, китайската страна решава да запази крепостта като преден пост.
Отзвучала Втората световна война и никой не забелязал, как старата крепост започват да живеят своя си живот, независимо от китайските и британски власти.
На площ от 0,03 кв. км, бързо се строят сгради, като се използва всеки сантиметър от наличното пространство. До 1987 г. населението стига до 33,000 жители в тази част.
Конструкцията е толкова плътна, че слънчевата светлина не пада върху по-ниските нива, те били осветени с луминесцентни лампи. През 70-те години градът е под контрола на триади и имат висок статус на проституция, хазарт и наркотици.
До края на 80-те години Kowloon Walled City достига височина на 10 етажни сгради, но не може да растат по-нависоко, защото наблизо има летище. В началото на 90-те години властите на Хонг Конг изгонват жителите и унищожават града без слънце. На неговото място е построен парк в центъра, на който е поставен макет на стария град.

Представи си празно пространство, което внезапно оживява, става ту дом, ту крепост, ту градски пазар или съдебна зала. Разбирате ли, това е едно измислено пространство, в което събираш света. Там се завързват съдби и характери. Е, не наистина, просто хората играят! Не знам нищо по-прекрасно от тази игра. В театъра ставаш друг, говориш по друг начин, съживяваш друга личност.
В него се съживява любовта сред световната печал.
Между саблените удари на насмешките, под унизителния звук на неразбиращите, в дрехите на смешни плашила, под пласт руж и пудра, с шапки с пера или звънчета, артистите отчаяно се стремят да представят света на сцената.
Насам, скучаещи! Насам, търсачи на обикновени радости! Пристига театърът! Никой друг не предлага толкова усмивки и печал, тъга и възторг. Ръкопляскайте, ръкопляскайте!
Вие не разбирате какво представлява сцената. Не сте плакали пред омагьосаното й пространство. Когато завесата се вдигне, театърът ви пренася през времето към огъня на човешките страсти — любов и ревност, нежност и ярост, скъперничество и самолюбие…..
Изкуството не трябва да се продава, но винаги се е продавало, така е…
Изкуството ни спасява от слепотата, от порока и от агонията. А вас, хора, какво ще ви спаси?
Светът, който иронизира, оскърбява и ограбва, се стопява в осветлението.
Театърът за това е роден, да трогне това замръзнало човешко желе и да измъкне от сърцето му възторг.
Без вълнения животът е блато. Усещанията правят човека по-различен от вещите.