Миризливката се чувстваше нещастна. От време на време дори ѝ викаха вонещица, а това я озлобяваше. През есента добиваше по-тъмен бронзово кафяв цвят, но през лятото и пролетта беше ярко зелена. Антенките ѝ с по пет членчета проблясваха в червено. Когато се раздразнеше или беше застрашена, отделяше течност със специфична неприятна миризма.
Веднъж се оплака на майка си:
– Където и да се появя хората плюят по мен.
Майка ѝ се усмихна:
– Това е заради твоята красота и миризмата, която издаваш, – каза бавно и спокойно майката. – Те ти завиждат.

Момчето слушаше безмълвно и следеше движенията на баща си. Мъжът се върна няколко крачки назад, погледна благо сина си и каза:
– Ти си моята градина, в теб виждам осъществени всичките си мечти.
Усмихна се, унесен се в размисъл, а после продължи:
– Може би е нормално един баща да вижда в детето си невиност и доброта. Но ако можеш, сине мой, ти сам да съзреш това в себе си, независимо с какви ужаси и разруха ще се сблъскаш, ще започнеш да вярваш, че и най-малкото късче красота, което откриваш тук или там е отражение на небесните селения. Те наистина съществуват. Достатъчно е да се потопиш в мечтите си и да позволиш на доброто да изплува в теб.
Бащата хвана сина си за ръка и двамата тръгнаха към параклиса.
Денят бързо просветляваше. Слънцето пробиваше през изтъняващата мъгла. А пред очите изплуваха цветя, колебливо изникнали, из под несигурната ръка на художник.

Природната красота на нашата планета е наистина изненадваща. Колкото повече човек обикаля планетата, на толкова повече природни чудеса става свидетел.
Планината Еребус е вторият по големина вулкан в Антарктида, който е активен от 1972 г.
На Еребус има много ледени кули, които са се формирали в резултат от отделянето на пари при вулканичната дейност. Много от тези кули постоянно изпускат пара.
Като допълнение  към тези вулканични „комини“, планината разполага с множество пещери, формирани по естествен начин, съдържащи плашещи подземни камери.

През 19 век е било модерно да се поглъща определено количество арсен, за да „се придаде на лицето цветущ вид, на очите блясък, а на тялото привлекателна закръгленост“.
Приема на арсен е било свързано с цял набор от правила.
Трябвало да има луна. Първо се взема само едно зърно, докато не се изработи приспособимост. И ако това вече е станало, необходимо е да се взема цял живот, в противен случай ще настъпи смърт.
Вярно е, че е имало и странични ефекти. Арсенът се натрупвал в щитовидната жлеза и причинявал гуша, а понякога настъпвала и смърт.
Но когато ставало въпрос за красота, кой може да ги спре……?

Колосалните статуи са статуи, които са три пъти по-големи от изходните обекти, които са послужили като вдъхновение за създаването им.  В много добро състояние тези статуи са абсолютни шедьоври на майсторството и строителството. Най-впечатляващи са изсечените в планините върху скалите. Тези „живи камъни“ са великолепни скулптори, изразяващи  човешката способност да създават красота на скромни повърхности в природата.
Умиращият лъв е бил създаден в чест на швейцарските гвардейци, избити по време на Френската революция през 1792 г. Дължината на статуята обхваща впечатляващите 10 метра, а височината й е 6 метра.
За тази статуя Марк Твен е писал, че е „най-печалната и трогателна скала в света“.
Идеята за създаване на скулптурата, издълбана на стената на една изоставена каменоломна, принадлежи на Karl Pfyffer von Altishofen, швейцарски гвардеец, който оцелял, само защото бил в отпуск по време на нападението.
Набиране на средства за паметника започна през 1818 г. , а е завършен до 1821 г.