Борис бе слабо русокосо момче. Очите му бяха тъжни, изпълнени с болка. Той седеше с учителя си Добромиров на една пейка в парка.

– Знаете ли какво означава това, майка ви да пие? – въздъхна тежко Борис. – Най- скъпият ми и любим човек се мумифицира с фалшив алкохол. Аз съм ѝ син. Тъжно и обидно ми е за нея.

– Тя не е била такава преди? – попита Добромиров.

– Всичко започна, след като почина баща ми. Тя и до сега не може да го пусне, все още го обича и тъгува по него.

– Това е истинско безумие, – каза Добромиров. – Алкохолна интоксикация навярно с умопомрачение. Силна възбуда приличаща на лудост.

– Аз не умея да поставям диагнози, – каза още по-тъжно Борис.

– Какво прави майка ти по цял ден? Само с алкохол ли се налива?

– Всеки ден плаче пред иконата, една такава малка с Божията майка и младенеца. Тя е толкова объркана ….

– Говорил ли си с нея? – попита Добромиров.

– Разбира се, опитах се няколко пъти да говоря с мама….

– Какво ѝ каза?

– Не разбираш ли, татко няма да се върне, а ти си ми нужна много повече на този свят, – очи на Борис се насълзиха при спомена, когато ѝ крещеше и я дърпаше, искайки майка му да дойде на себе си.

– А тя как реагираше на това?

– Нищо не ми отговаряше, мълчаливо признаваше вината си.

Двамата замълчаха.

– Не мога да я спра с нищо, – заплака Борис. – Разбирате ли, аз нямам никакъв личен живот ….. не мога да я оставя за дълго сама в апартамента.

– Защо?

– Ту бутилката с газ ще забрави да изключи или няма да затвори крана. И водата прелива от мивката и залива килимите.

– Нито една нормална жена не би водила такъв живот. тя трябва да се лекува, а не да живее под един покрив с теб, – каза Добромиров.

– Не искам да се разделям с майка ми, – каза Борис, – но в това състояние ….

Изведнъж Борис вдигна бодро глава и тържествено каза:

– Спомням си една мисъл, която често казваше баща ми: „Каквото и да става, винаги бъди истински мъж“.

Добромиров насърчително потупа Борис по рамото.

Пиеща майка или баща гуляйджия, всеки с мъката си и всеки от тях се движи в свой собствен коловоз.

Първото голямо изобретение на Ууд е направено през 1899 г. То е било свързано със загряване на замръзнали тръби с електрически ток.

Зимата била много студена и земята замръзнала на осем фута на дълбочина, така че водопроводчиците имали много работа,  но явно те не могли да се справят с проблема.

Ууд решил, че електрическия ток преминаващ през метална тръба, трябва да я нагрява. Замръзналата земя около тръбите и леда в тях не провеждат електричество, така че няма никаква опасност за хората наоколо.

Експериментът се провел в дома на сенаторът Вайлеса, председател на Университета в Уисконси. В близост до къщата водопроводчиците, не могли да открият замръзналата тръба, те нямали представа къде се намира, защото тръбите били закопани дълбоко под земята.

Бил докаран трансформатор. Вторичната му намотка била включена към ел. мрежата, а първичната вмъкнали в крана на мазето на водоразглобяемия кран, който бил на триста фута от дома.

Токът преминавал през голям резервоар със солена вода и електроди, чрез които можело да се регулира неговата сила.

Затворили веригата и зачакали резултата при отворения кран в мазето. След десет минути се чуло бълбукане, а от крана плиснала струя ръждива вода, смесена с лед.

След няколко време се появил сервитьор със шампанско……

На следващия ден се появила статия в местния вестник в две колони, описваща успешното решаване на проблема, свързан със замръзналите тръби. Това съобщение било разнесено от Асошиейтед Прес из цялата страна.

Университета получил премия от правителството в размер двеста хиляди долара, а метода на Ууд се използва и до сега в цивилизования свят.

Ууд за това изобретение бил повишен в университета от преподавател до помощник на професора.

Когато Ева бе на десет години, заедно със сестра си близначка Мериам попаднаха в Аушвиц. Там доктор Менгеле правеше опити върху затворниците.

Той би смъртоностна инжекция на Ева и я остави в бараката. След няколко дена докторът дойде при Ева. Той не я прегледа, дори не я погледна, за него бе достатъчно, че болестта е започнала да се развива.

Със смях каза:

– Колко жалко, че е толкова млада. Остават ѝ само две седмици живот.

Ева разбра само, че е болна.

„Отказвам да умра, – крещеше в мислите си Ева. – Ще докажа на Менгеле, че не е прав. Ще оживея и ще видя отново Мериам!“

Следващите две седмици Ева се намираше между живота и смъртта. В главата ѝ бе останал само спомен, че бе пълзяла по пода на бараката, защото не можеше да ходи. На другия край на бараката се намираше кран  за вода, единствената ѝ цел бе да се добере до него.

След няколко седмици високата ѝ температура спадна и тя се почувства по-добре. През следващите три седмици симптомите на болестта напълно изчезнаха. Ева започна нормално да живее и отново видя сестра си Мериам.

От този случай Ева черпеше сили през целия си живот.

Аушвиц остана зад гърба ѝ. Тя се омъжи. Имаше син и дъщеря.

Един ден синът ѝ се разболя от рак. И Ева му се обади по телефона:
– Не мога да те накарам да се бориш за живота си. Никой не може да направи това. Но чуй ме, там в Аушвиц аз успях да оживея, защото реших, да живея…..

– Остави ме намира. Лесно ти е на теб сега. Нали ти не си болна от рак, – крещеше синът ѝ.

– Докторът в концлагера искаше моята смърт, – каза спокойно Ева, – но аз си казах, че ще живея. Можеш ли да направиш и ти това сега за себе си?

Синът ѝ гневно затвори телефона.

След няколко дни той се обади на майка си и каза:

– Всичко разбрах. Това е моят Аушвиц! Това е моята борба, в която аз трябва да се преборя за живота си.

И той успя и сега е още жив.

Когато преодоляваме проблеми и препятствия, ние ставаме по-силни.

Ако човек е болен от рак и реши повече да не живее, никой не може да му помогне. Ако можете да вдъхновите някого, да се бори за живота си, направете го или просто му разкажете историята на Ева. Ако не ви послуша, не се укорявайте, а продължавайте напред.

Водата, която капе от крановете върху мивките и във ваната остават неприятен на вид жълти петна.

Как да ги премахнем?

Моя приятелка ме посъветва да ги търкам с тел, но аз харесах съвета на баба Оля и ще го споделя с вас.

Тези петна можете да ги ликвидирате, като ги потърката с нагрят оцет, в който е добавено малко сол. Може да се използва и каша от сол и терпентин.

Всяка домакиня мечтае за дом, който да бъде идеално чист. Как може да се постигне това? Можем ли да се справим с домашните задължения бързо и без излишни усилия, когато постоянно няма време, сили, а понякога и необходимите знания?

Експертите са единодушни, че почистването на дома не е наказание, то трябва да се прави редовно. Следователно чистотата и почистването трябва да се превърнат в навик. А с течение на времето ще станат и част от вашия живот.

Преди да започнете да изграждате този навик в себе си нека да разгледаме няколко причини, които ще ни помогнат да погледнем на почистването на дома положително.

Почистването води до икономия. Ако редовно чистите и грижливо се отнасяте към вещите си, те по-дълго ще ви послужат. А това ще ви спести средства за закупуване на нови такива.

Почистването ви спестява време. Ако постоянно поддържате ред в дома си, вие ще отделяте все по-малко и малко време за това.

Почистването носи здраве. В непочистена къща можете да се разболеете. Най-опасните зони от ваши дом се нуждаят от дезинфекция – мивки, кранове, дъски за рязане, дръжките на вратите, тоалетната, …

Чистотата в дома носи добро настроение. Научете се да почиствате в дома си за собственото си удовлетворение и комфорт.

След почистване на къщата всичко блести и предизвиква положителни емоции.