Джеси летеше за Сан Франциско. Тя се наслаждаваше на полета и не можеше да се нарадва на това, че салона на самолета е почти празен.

Това блаженство на Джеси бе краткотрайно.

Изведнъж на облегалката на стола до нея „изпълзя“ чужд крак. Зрелището приличаше на влечуго, което се излюпва от яйце.

След единият крак се появи „другарчето“ му на другата облегалка.

Джесика не знаеше, да се смее или да се възмущава.

Тя видя как един от тайнствените крака се изпъна и отвори найлоновата завеса на илюминатора.

В този момент Джесика извика стюардесата, но чуждите крака благоразумно се отдръпнаха.

С това инцидента приключи.

Правеха проверка на свръх секретно летище. Това бяха група военни, които често командироваха на такова инспектиране. Между тях нямаше много млади. Почти всички, с малки изключение бяха вълци калени в битки.

След като завършиха проверката членовете на комисията излязоха на пистата да изпушат по една цигара. Стоят, пушат и наблюдават излитането на огромните по размер бомбардировачи.

Изведнъж до един от бойните самолети, който стоеше на пистата, мъжете забелязаха нещо подозрително. То приличаше на авиационна бомба. Беше с не малки размери и тя бързо се насочи към самата комисия.

– Това пък откъде се взе? – промърмори някой от групата.

– Сега, когато свършихме, само беля ни трябваше на главата, – изропта дребен офицер.

За няколко секунди цялата група от хора залегна в канавките, а някои от тях се опитаха да се заровят в земята. Военните знаеха какво да правят в такива моменти, къде да се укрият, за да посрещнат невредими удара.

Само един посивял твърдоглав полковник остана с гордо изправен гръб, даже и цигарата не си хвърли. Това бе Развигоров. Строг и педантичен в работата си. Лесно не се даваше и нямаше страх от нищо, нито от началник, нито от смъртта.

Когато бомбата се търкулна до краката на полковника, останалите започнаха да се измъкват от скривалищата си.

Един млад лейтенант го попита:

– Господин полковник, защо не се скрихте?

Развигоров пооправи обърканата си от порива на вятъра коса, изплю цигарата и каза съвсем спокойно:

– Има ли смисъл да се крия? Та тя не дори атомна.

Химнът на футболния клуб на „Ливърпул“ е песента „You’ll never walk alone“.

Тези думи били татуирани на крака на морския пехотинец Анди Гранд, който бил изпратен в Афганистан и попаднал на мина.

На него му ампутирали крака под коляното и при операцията последната дума била отсечена и тогава надписът станал: „You’ll never walk“ – “ Ти никога няма да ходиш“.

Самият Грант се отнасял към тази история с хумор.

Той се научил да ходи с протеза, участвал в спортни състезания и често разказвал за този случай пред други ветерани инвалиди, за да ги мотивира.

На плажа Хауловър в Маями се е случило нещо невероятно. Акула ухапала плувец. Необичайната ситуация се състои в това, че акула за първи път напада плувец.

44 годишният Елвин Ланс бил откаран в болница, след като получил ухапване на двата крака от акула, но се очаква да оздравее.

Причина за нападението е може би фактът, че спасителят на воден мотоциклет се опитал да предупреди изплашения морски обитател.

Това довело изплашената акула до невъоръжен плувец.

Животното било подложено на преследване и опитвайки се да се махне от района е попаднало в затруднено положение, вследствие на което нападнало.

Изглежда акулата е нападнала Ланс, когато той се е опитал да достигне брега.

Акулата бик е изключително рядък вид в Маями-Дейд. Те по-често се срещат на север, където през 1882 г. били зарегистрирани много случаи на нападения.

Боби Лийч е първият мъж, преодолял Ниагарския водопад в бъчва.

По време на лекционна обиколка в Нова Зеландия си наранил крака, като се подхлъзнал на бананова кора.

Възникнало отравяне на кръвта, започнала гангрена.

Отрязали крака му, но независимо от това Лийч умрял два месеца по-късно на 28 април 1926 г.