Момиченце на четири години. Майка му отскочи до магазина, а през това време то играе на различни игри с баща си.
На бащата му омръзва и той ляга на дивана и се залавя за, интересния за него, справочник по Win32 API.
Желаейки да порази детето със спортните си умения, бащата казва:
– Ти можеш ли да стоиш на глава си? Аз мога!
Дъщеря му е неотстъпчива. Гласът й направо е стоманен:
– Мога!
– Не, не можеш.
– Мога.
С тези думи чудовище с два крака застава на главата на бащата.
Той е победен и се предава.

В света се появяват все нови спортове, както любителски, така и професионални. Паралелно с тях се раждат други спортни състезания, които незаслужено остават на сянка, независимо, че имат огромен брой фенове.
Днес ще ви разкажа за необичайния спорт Сепактакрау.
Гледайки тази снимка, вие вероятно си мислите, че тази популярна в Югоизточна Азия игра е комбинация от карате и волейбол. И няма да сте далеч от истината.
Играчите хвърлят топка от изсушени палмови листа, а самата игра има много общо с подобна отборна игра на Запад.
Сепактакрау  е популярна в Азия в края на 80 – 90-те години. Такива игри са провеждани даже и в Северна Америка.
Както в американският футбол играчите си подават топката само с глава и крака. Играта се провежда на място с големината на игрище за багминтон.
Двата отбора имат по трима играчи. Те се стремят, колкото е възможно повече да задържат топката в играта.
Правилата за точкуване са същите, както във волейбола.

Седи момченце във влака. Гледа през прозорец и нещо си тананика. После говори за краката си и досажда на майка си.
Тя е не много едра жена, зареяла неподвижен поглед нанякъде. Изглежда разстроена и притеснена.
– Ти ще престанеш ли най-после? – гневно казва тя на детето.
Момчето спира за малко. Но влакът върви, как може да не пее и да не говори?!
– Погледни се, глупак такъв, пак си се омазал.
„Глупакът“ се усмихва виновно. Очите му радостно заблестяват, но това не подейства успокояващо на жената.
След известно време пак:
– Нетърпим бърборко. Само шум вдигаш. Не можеш ли да застанеш мирно?
Все пак тя е негова майка. Детето повдига устни, готово всеки момент да заплаче.
Как мога да му помогна? Съчувствам му, поглеждам го в очите, а там съзирам ….. мъдрец.
Момчето наведе глава, изслуша оскърбленията, въздъхна дълбоко и застана мирно.
Колко са по-умни от нас?!

Кое е най-важното?
Не гонете нетрайните неща като имущество, звания ….. Те „облагодетелстват“ с неприятности и изнервят за десетилетия, а могат да бъдат отнети само за една нощ.
Не се страхувайте от бедите и не се тормозете за щастието, което сте си представяли, а не сте достигнали. Все едно горчивото не трае век и сладкото не винаги е пълно.
Достатъчно е, ако не замръзвате и глада, и жаждата не разкъсват червата ви от болка …….
Ако не прехвърлите върха, ходейки с два крака, сгъвайки ръце, виждайки с очите и чувайки с ушите, на кого ще завидите? Завистта към другите ни изяжда самите нас.
Избършете очите си, умийте сърцето си и преди всичко оценете тези, които ви обичат и ви уважават.
Не ги обиждайте и не ги мъмрете. С никой от тях не се карайте. В края на краищата, може би, това е последната ви постъпка спрямо тях и такива ще останете в паметта им.

За съжаление, не всички родители в днешно време разполагат с достатъчно парични средства за закупуване на специални инвалидни колички за своите деца с увреждания.
Подобна ситуация възникнала в семейството на двугодишния Александро. Той имал мускулна атрофия и бил принуден да остане в къщи, докато връстниците му активно изучавали света.
Болничната застраховка на Александро не стига за закупуване на специална инвалидна количка. Проблемът се заключавал в това, че пръстите на ръцете му не били достатъчно силни, за да управляват джойстик на обикновена инвалидна количка. Но изобретателният баща намерил изход от тази ситуация.
Той купил обикновена електрическа инвалидна количка и я приспособил към нуждите на момчето.
След преоборудването даденият стол е напълно пригоден за размерите на детето. Проблемът с управлението също е решен.
Бащата е променил стандартния джойстик, така, че количката да може да се контролира от краката на детето.
Сега Александро самостоятелно може да се движи по улицата без чужда помощ.