Етиопската пустиня Данакил заслужено носи прозвището си „ад на земята“. Ако отидете там, това ще бъде най-лошата ви екскурзия в живота. Такъв пейзаж няма никъде другаде, дори и в самия ад.
Ако попаднете само веднъж в тази пустиня, няма да искате да летите до Марс, защото в нея човек се чувства като във космоса.
Усеща се катастрофалния недостиг на кислород, трудно се диша, но за това пък има изобилие от зловони изгарящи газове, които се отделят под краката от вулканичната повърхност с плаваши камъни.
Да пътуваш до тук е равносилно да искаш да скъсиш или загубиш живота си. Горещината е + 50 градуса.
Опасност има при пробуждането на вулкана. Можеш да се свариш в горещата му лава и за цял живот да се надишаш на серни изпарения.
Освен това, често в борбата за вода и храна, тук туристите ги  очакват полудиви племена от областта Афар, които са въоръжени и гладни. Те могат да бъдат неприятно приложение към неземната красота на пустинята Данакил.

Всеки любител на цветята у дома вярва, че неговия „домашен любимец“ има своя собствена душа и би искал да го направи по-„жив“. Например, защо да не даде на растенията няколко крака? За това е създадена „човешката“ колекция от стъклени терариуми с порцеланови крака.
Миланският дизайнер Матео Кубик е създал саксии, които изглеждат като фантастични костюми за стайни растения. Засадените в такива саксии изглеждат като извънземни нашественици, дошли да поробят Земята.
В стъклена купапа на върха има специален отвор, през който растението получава въздух и храна от своя любящ собственик.
Тези, които не обичат класическия бял цвят, могат да изберет саксии с най-необичайни цветове.

Той се появи на първия му мач, след осем годишно отсъствие. Тони никога няма да забрави този ден.

Беше ветровит следобед, а небето се бе намръщило сиво като олово. Всеки момент се очакваше да завали.

Обикновено Тони не гледаше към публиката, но този път направи изключение. И той беше там, неговия баща.

Косата му беше побеляла на слепоочията, раменете му изглеждаха по-тесни от преди, а талията му беше станала широка.

Може би се чувстваше неловко, но с нищо не го показваше. Само кимна на Тони.

Цели осем години …. На Тони му се искаше да заплаче, но знаеше, че не трябва. Погледна краката си. С усилие ги накара да се задвижат. Измина цялото разстояние до вратата и заби топката отдясно на вратаря…..

Паяжината е много лепкава, нишките ѝ са покрити с тънък слой лепило.
Интересно, защо паяците не се залепват за нея?
Краката им са покрити с тънки косъмчета. Когато паякът стъпва на мрежата си, се докосват косъмчетата му, а не крака му, а това съществено намалява повърхността на допир.
Освен това, на повърхността на косъмчетата има вещество, което намалява лепкавостта.
Когато паякът пробягва по паяжината си, лепилото се стича по косъмчетата и краката не се залепват.

Знаете ли кой може да скочи на разстояние няколко пъти по-дълго от тялото си, без да се използват мускулите си?
Това го могат само паяците скачачи.
За разлика от скакалците, паяците извършват това без да употребяват мускулната сила на краката си.
Те използват принципите на хидравликата и се отласкват от повърхността, благодарение на резкия приток на телесни течности по краката си.
Скоковете на тези паяци не са случайни. Те се подсигуряват чрез специална нишка прикрепена към мястото, от където скачат. Ако скока е несполучлив, паякът се връща обратно по нишката.