Могат ли емоциите да бъдат прекалено тежки?

О и още как!

Това се случи на Тони. Майка му бе тежко болна.

И изведнъж той не можа да съпостави две неща:

– Молих се за изцерението на майка ми, а сега мястото, там където обикновено седеше, бе празно.

Тони поговори с баща си за своята болка, а той му отговори:

– Всеки би се чувствал така, ти не си изключение, но трябва да запомниш едно, чувствата нямат интелект и за това трябва да се подчиняват на истината в Писанието като тази, където се казва, че Този, който е започнал добро дело в теб, ще го усъвършенства до деня на Христос Исус.

– Това ми напомня, че трябва да вървя в правилната посока, знаейки и разбирайки, че чувствата ми в крайна сметка ще стигнат до краката ми, – усмихна се тъжно Тони.

Той реши да напише още песни, с които да прослави Бога, а на себе си каза:

– Надявам се чувствата ми да наваксат …

Доверете се на Господа, Който прави всичко за наше добро, независимо от обстоятелства, в които се намираме.

Фалима бе собственик на плантация в Индонезия.

Един ден тя събираше вода от потока. Тогава я нападна крокодил.

Влечугото хвана жертвата си за краката и я завлече във водата.

Фалима започна отчаяно да вика:

– Помощ! Помогнете ми! ….

А в същото време не преставаше да се бори с агресора.

Работници от плантацията се събраха на брега при резервоара. Те започнаха да плашат крокодила, а същевременно протягаха прътове към жената, за които тя можеше да се хване.

Въпреки че крокодилът беше наистина уморен и пусна жертвата си, всичко не се случи веднага, а чак след агонизиращ час и половина.

Самата Фалима не можеше да повярва на случилото се със нея:

– Нима съм издържала толкова дълго време в устата на крокодила?!

След инцидента тя бе откарана в болницата, защото имаше дълбоки прободни рани по крака, но лекарите са сигурни, че пациентката скоро ще се възстанови напълно.

Фалима бе много уплашена. Тя сподели:

– Щом затворя очи, в съзнанието ми непрекъснато се появява крокодилът.

Физическите рани ще заздравеят много по-бързо, но за освобождението ѝ от шока ще е необходима май повече време.

Тони седеше и се потеше в офиса си. Бе горещо и задушно. Дори вентилаторът, който бръмчеше насреща му, не подобряваше състоянието му.

Майка му бе звъняла вече два пъти и той все и затваряше, пъшкайки:

– Уф, просто не мога да говоря в момента, много съм зает.

Нямаше много работа, но не му се говореше с никой, дори и със собствената си майка.

Не беше кой знае какво, но тази възрастна жена искаше само да чуе гласа му и да се увери, че е жив.

Събудената съвест на Тони го зачовърка:

– Какво правиш? Така ли се отнасяш с тази, която те е родила и грижила за теб ден и нощ, докато стъпиш на краката си? Как можеш така да я пренебрегваш?

– Добре де, – измърмори отегчено Тони, – ще и се обадя по някое време през седмицата.

Телефонът му иззвъня, той беше в ресторанта и си поръчваше обяд. Отново бе майка му, но и този път ѝ затвори.

Тъй като след отказ, телефона я препращаше на гласова поща, майката сериозно се притесни:

– Дали не му се е случило нещо лошо? Боже, дано само не се е разболял. Откакто се разведе с Калинка, няма кой да го погледне.

Вместо да даде поръчката си Тони каза на изумения келнер:

– Аз обичам мама. Обещавам, ще ѝ се обадя по-късно.

Когато четете тези редове, спомнете си, че имате майки, особено ако са още живи. Не чакайте те да ви се обадят, звънете им вие. Те ще се зарадват, защото ще чуят гласа ви.

Това бе невероятен кораб. Персоналът се грижеше безплатно за здравето на стотици хора от Африка.

Екипът оправяше цепнатина в небцето, възстановяваше възможността на неподвижни крака да ходят и какво ли още не.

И всичко това се набиваше на очи, но какво да кажем за инженер Малинова. Тя оставаше незабелязана.

– Коя е тя? И какво прави изобщо на този кораб? – попита с изненада един от журналистите, които снимаха и постоянно пишеха, за този невероятен помощник на много бедни хора в Африка.

– Едва ли лекува хора, – обади се човекът с камерата.

Инженер Малинова се усмихна и обясни:

– Назначена съм да работя на пречиствателната станция на кораба.

– И за какво е нужна такава? Не се ли изхвърля всичко във водата? – искаше да изясни нещата за себе си журналистът.

– Четири хиляди литра отпадъци се произвеждат всеки ден, – кимна леко с глава Малинова, – а управлението на този токсичен материал е сериозен бизнес.

Да, тя се грижеше тръбите и помпите да снабдяват с достатъчни количества от необходимото при животворните операции.

Лесно е да ръкопляскаш на тези, чието служение е явно, но не бива да се пренебрегват и тези, които поддържат първите.

Не могат да се издигат едни дарби по-високо от други.

Всеки дар е важен, независимо дали е чудотворно изцеление или е в помощ на другите.

Всъщност, колкото по-малко важна е ролята, толкова по-голяма чест заслужава.

„Тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими“.

Това бе невероятно надбягване. Участваха по трима от всеки отбор. Краката на крайните двама бяха вързани за тези на средния.

Всеки отбор се виждаше победител.

Сигналът бе даден и всички се втурнаха напред.

И от тук започнаха бедите.

Повечето от тях падаха и трудно се изправяха на краката си. Други се опитаха да скачат, вместо да ходят, но скоро се отказаха от този вариант.

Само един екип не побърза да тръгне. Те измислиха стратегия и тогава потеглиха. Спъваха се, но продължаваха напред и скоро задминаха всички тройки.

– Виж тези успяват, – забеляза някой от тълпата наблюдатели.

– Как го правят? – попита друг.

– Много просто, – извиси глас Симеон. – Те си сътрудничат за всяка стъпка.

Трябва да се отбележи, че той внимателно бе наблюдавал движенията им още от самото начало.

Това сътрудничество стъпка по стъпка позволи на тези трима играчи да пресекат финалната линия първи.

Понякога да живееш за Бога в общност от вярващи те кара да бъдеш разочарован.

Защо става така?

Всеки от нас често се спъва, когато има различно мнение от това на останалите.

Необходимо е в молитва, използвайки дарбите си да се обединяваме за един бъдещ живот, служейки на другите, като верни настойници на Божията благодат в нейните различни форми.

Ако си сътрудничим, можем да покажем на света, че независимо от различията между нас, ние можем да живеем заедно в единство.